Иван Шишманов

Иван Димитров Шишманов е български филолог, писател, университетски преподавател и политик.

Роден е на 22 юни 1862 г. в Свищов.

Учи в Педагогическото училище във Виена, следва философия и литература в Йена и Женева, защитава докторат по философия в Лайпциг при проф. Вилхелм Вунд.
Шишманов е един от основателите на Висшето училище в София (СУ), професор по всеобща литературна и културна история, както и по сравнителна литературна история. Основател е и редактор на „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“, редактор в списание „Български преглед“.

Заемайки поста на министър на народното просвещение, Иван Шишманов отваря пътя на образователни и културни институции като Народния театър, Художествената академия, Музикалното училище, Етнографския музей, много читалища, библиотеки и др. Изпраща български писатели, учени, художници и музиканти в чужбина, за да имат възможност да общуват с достиженията на европейската наука и изкуство. Открива училище за слепи. Избран е за председател на Общия читалищен съюз.
Избран е за български пълномощен министър в Украинската народна република. Основател и пръв председател на българската секция на Паневропейския съюз. Член е на Македонския научен институт. Дарява част от библиотеката си на Македонското студентско дружество „Вардар“.  Член на БАН, на Сръбската академия на науките и изкуствата, на гръцкото научно дружество "Парнас", почетен член е на университета в Харков.

Проф. Шишманов изследва народната етимология, стихотворните размери във фолклорната песен, произхода на прабългарите от езикова гледна точка, посвещава години от живота си на проучвания, свързани с делото на Ботев, Паисий, Неофит Бозвели, братя Миладинови. Прави анализи на Вазови и Алекови творби, които се превръщат в крайъгълни камъни на българската литературна критика. Именно той създава литературноисторическия жанр литературна анкета като метод за обрисуване в пълнота на авторовата личност..

Умира на 23 юни 1928 г. в Осло.