Стоян Романски

Стоян Романски е български езиковед-славист, етнограф.

Роден е на 24 февруари 1882 г. в Орхание (Ботевград).

Учи в Априловската гимназия в Габрово. Завършва славянска филология в Софийския университет. Специализира в Лайпцигския университет, където защитава докторска дисертация.

В София преподава славянско езикознание и етнография в СУ. Става редовен професор и ръководител на Катедрата по български език и славянска етнография, главен уредник на Славянския институт при Софийския университет.

Стоян Романски е първият директор на Института за български език при БАН и ръководител на Секцията за български речник към института. Оглавява Етнографския институт с музей при БАН, избран е за дописен, а после и действителен член на БАН. Член е на Български археологически институт, на научното дружество „Тарас Шевченко“ в Лвов, на Румънското историческо дружество в Букурещ, на Славянския институт в Прага.

Романски е автор на "Правописен речник на българския книжовен език с посочване изговора и ударението на думите". В съавторство с Иван Пенаков издават "Румънски свидетелства за Добруджа", излязла и на немски. Владее перфектно румънски език, поради което задълбочено и документирано изследва поселенията на този етнос, българските колонии и топонимия отвъд Дунав, както и съдбата на Добруджа, доказвайки несъмнено българския й характер.

Научното наследство на Стоян Романски включва трудовете "Разпространение на власите между Тимок и Морава и на цинцарите в Македония", "Добруджа в свръзка с въпроса за Дунава като етнична граница между българи и ромъни", "Библиографски преглед на славянските кирилски източници за живота и дейността на Кирила и Методия", "Нов Софрониев препис на Паисиевата история от 1781 г., съпоставен с преписа от 1765 г.", "България в образите на Феликс Каниц" и др.

Акад. Романски умира на 26 февруари 1959 г. в София.