Любомир Милетич

Любомир Георгиев Милетич е един от най-видните български учени и интелектуалци от края на XIX век и първата половина на XX век, работил в сферата на езикознанието (особено диалектологията), етнографията и историята.

Роден е на 1 януари 1863 г. в град Щип. Семейството му се мести в София.

Следва славянска филология в Загреб и Прага. Завръщайки се в София, работи като учител в Софийската класическа гимназия, а по-късно и като преподавател в Софийското висше училище (днес СУ) и професор по славянска филология. Приет за член на Българското книжовно дружество, а през 1926 г. и за председател на БКД (вече БАН), на който пост остава до смъртта си. Той е сред най-изявените деятели, учредител и председател на създадения в София Македонски научен институт.

Любомир Милетич сътрудничи на редица български и чужди периодични издания с публикации в областта на езикознанието, литературната история, фолклора и етнографията. Автор е на над 400 труда: монографии, студии, рецензии и др., много от които са на чужди езици: немски, френски, сърбо-хърватски, руски. Негови са ценните изследвания "За Тракия", "Родна Тракия", "В Македония и Одринско", "Западна Тракия и договорът за мир в Ньой", "История на Гюмюрджинската република", "Разорението на тракийските българи през 1913 г.". В областта на езикознанието - "Членът в българския език", "Нови влахо-български грамоти от Брашов", "Дако-ромъните и тяхната славянска писменост", "Източните говори на българския език", "Коприщенски дамаскин. Новобългарски паметник от XVII век", "Родопските диалекти на българския език", "Старобългарска граматика с кратък сравнителен оглед към новобългарския език", "Свищовски дамаскин. Новобългарски паметник от XVIII век", "Седмоградските българи и техният език", "Единството на българския език в неговите наречия", "Към историята на българското аналитично склонение".
Академик Любомир Милетич почива на 1 юни 1937-а в столицата.

Умира в София на 01 юни 1937 г.