Васил Левски

Васил Левски (Васил Иванов Кунчев) е български националреволюционер, идеолог и организатор на българската национална революция, национален герой. Основател е на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК) за освобождаване на България от османско иго. Пътува по страната и създава частни революционни комитети, които да подготвят обща революция.

Неговата мечта е чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от етническата си и религиозна принадлежност.

Васил Левски е роден на 6 (18) юли 1837 г. в Карлово.

Учи в родния си град Карлово. През 1851 г. бащата умира и тримата братя поемат грижата за семейството. Васил започва да учи абаджилък. През 1855 г. става послушник при вуйчо си Василий в Хилендарския манастир. През 1858 г. приема монашеството и е ръкоположен за дякон под името Игнатий. Владее отлично няколко езика - турски, гръцки и арменски - което му помага в по-нататъшната му революционна дейност.

През март 1862 г. дяконът заминава за Белград и се включва в Първа българска легия на Георги Раковски. Тук получава своята "бойна кръщавка", както и прозвището "Левски". През пролетта на 1863 г. се завръща в Карлово, хвърля расото и се отдава на учителска дейност, като развива революционна пропаганда сред народа и организира патриотични дружини за бъдещото въстание.

През 1866 на румънска земя се движи в средите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Среща се отново с Раковски, а през 1867 година става знаменосец в четата на Панайот Хитов. Включва се в сформираната в Белград Втора българска легия и учи военни науки в Сръбската военна академия. През 1868 година Левски напуска Легията и се установява в Зайчар, където боледува около два месеца.

От 11 декември 1868 до 24 февруари 1869 г. Левски прави първата си обиколка в българските земи с опознавателна цел. При втората обиколка от началото на май до края на август 1869 г., той полага основите на ВРО (Вътрешна революционна организация) като създава революционни комитети в редица градове. През 1870 г. прави трета обиколка, при която изгражда комитети и в останалите градове на страната. През есента на същата година приключва формирането на "БРЦК в Българско".

В края на 1870 г. и началото на 1871 г. Левски написва "Нареда на работниците за освобождението на българския народ". Структурата на ВРО е изградена на принципа на демократическия централизъм, а главната цел е да се създаде въстаническа армия.

Левски е инициатор и участник на първото общо събрание на БРЦК в Букурещ (29 април-4 май 1872). В края на юни 1872 г напуска Букурещ и като пълномощник на БРЦК в Българско започва преустройство на Вътрешната революционна организация. Създава окръжните комитети на ВРО.

Димитър Общи извършва обир на турската поща в Арабаконак, но той и сподвижниците му са заловени от турските власти. За да докажат, че не са разбойници, а борци за освобождение, те издават имена на дейци, комитети и др. С това нанасят тежък удар на ВРО. Левски получава заповед от БРЦК да вдигне въстание. Той отказва да я изпълни, тъй като смята, че българският народ още не е достатъчно подготвен. Прибира архива на ВРО от Ловеч с цел да го прехвърли в Румъния.

На 27 декември 1872 г. Левски е заловен от турската полиция до Къкринското ханче. До ден днешен въпросът дали Дяконът е предаден и от кого остава спорен. Предаден е на Софийската извънредна следствена комисия.

На 5 януари 1873 г. започва съдебният процес срещу Левски в сградата на днешния Княжески дворец. Левски изгражда защитата си на основите на правата на християните според  Хатихумаюна, за да не издаде някого и организацията. Подчертава няколко пъти, че е търсил законни пътища за изменение на живота в Империята. Разграничава се от дейността на Димитър Общи, за да избегне криминални обвинения. Процесът завършва като комисията е иззема функциите на съд, което е недопустимо по законите на самата империя. Шестдесет от подсъдимите са осъдени на затвор и заточение, а двама на смърт чрез обесване - Димитър Общи и Васил Левски. За да не се навреди на турската дипломация, не са извършвани по-мащабни разследвания и гонения.

На 6 (18) февруари 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник.

Мястото, където е погребан Левски е спорно и до днес.

В съвременна България личността на Васил Левски се възприема като най-ярката и най-откроена сред българските революционери. За българите е национален герой и национален идеолог за „чиста и свята република“. Известен е като Апостолът на свободата.

През 2007 г. е избран след всенародно гласуване за "Най-великия българин" на всички времена.