Тодор Живков

Тодор Христов Живков е български политик от годините на социализма.

 

Роден е на 7 септември 1911 г. в Правец. 

 

Началното си образование получава в Правец, после учи в Ботевград. Взима участие в ученическа стачка, заради което е принуден да напусне гимназията и да се премести в София, където за да се издържа работи като келнер из софийските заведения. Завършва Средното полиграфическо училище през 1932 г., след което постъпва на работа като букволеяр в Държавната печатница в София. 

 

През 1929 г. става член на Българския младежки комунистически съюз, а през 1932 г. и на БКП. Заема постовете секретар на районния и окръжния комитет на партията в София. През 1943 г. е включен в щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона и е пълномощник на комунистическата партия в партизанската бригада "Чавдар" с партизанско име Янко. Ролята на Тодор Живков в партизанското движение е много спорна за историците. 

 

През юли 1944 г. става заместник-командир на Първа въстаническа оперативна зона. На 6 септември 1944 г. оглавява оперативно бюро за охрана на главния удар на шестващите демонстрации, а на 8 и 9 септември 1944 г. командва сборния отряд за щурмуване на Военното министерство в София.

 

След събитията на 9 септември до ноември 1944 г. е политически ръководител на щаба на Народната милиция и става Трети секретар в ОК на БКП в София. 

 

През 1945 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. През 1948 г. става първи секретар на Градския комитет на БКП в София и председател на Градския комитет на Отечествения фронт. През същата година, на V конгрес на БКП е избран за член на ЦК на БКП. През януари 1950 г. става секретар на ЦК на БКП, а през ноември е избран и за кандидат-член на Политбюро. 

 

От юли 1951 г. до ноември 1989 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. От 1953 г. завежда секретариата на ЦК на БКП. През март 1954 г. на пленум след Шестия конгрес на БКП е избран за Първи секретар на ЦК на БКП - до април 1981 г., когато длъжността се преименува в Генерален секретар. На този пост остава до 13 декември 1989 г., когато е свален от поста на държавен глава и изключен от партията, като са му повдигнати обвинения в редица престъпления - такива като "Възродителния процес", "лагерите на смъртта" и др.

 

Малко преди смъртта му членството в БСП е възстановено.

 

Умира на 5 август 1998 г.