Александър Теодоров-Балан

Александър Стоянов Теодоров-Балан е български езиковед, литературен историк и библиограф, академик, велик майстор във Великата българска масонска ложа..

Роден е на 27 октомври 1859 г. в село Кубей, Бесарабия, днес в Украйна, в семейството на българи преселници.

Завършва гимназия в Болград. После учи в Прага и Лайпциг, завършва славянска филология в Прага с докторат за труда "За звука ь в новобългарския език".

Установява се в София и работи в Министерството на народното просвещение. После преподава славянска етнография, диалектология и история на българския език във Висшето педагогическо училище (СУ). Професор и ръководител на Катедрата по българска и славянска литература и Катедрата по българска литература.
Проф. Балан е първият ректор на Софийския университет, негов почетен доктор и действителен член и деловодител на Българското книжовно дружество (БАН). Главен секретар на Българската екзархия.

Александър Теодоров-Балан е един от създателите на българското туристическо движение, дългогодишен председател на Българското туристическо дружество и редактор на сп. "Български турист".

Научното наследство на акад. Балан е 866 книги, студии, статии и бележки. Основно място заемат изследванията, посветени на граматическия строеж на българския език, особеностите на българската звукова система, борбата с чуждиците, обогатяването на езика с народни думи и др.

Автор е на ръководството "Българската литература', "Нова българска граматика", "Борба за съвременен правопис", "Нова българска граматика за всякого" и др. Трудове от областта на литературната история са "Паисий Хилендарски. История славянобългарская", "Софроний Врачански", "Кирил и Методий. Жития".

Негов принос в съвременния български език са думите: възглед, дейност, заплаха, излет, летовище, общувам, поява, предимство, становище, съвпадеж, творба, украса, усет, хижа и др.

Умира на 12 февруари 1959 г.