Стефан Младенов

Стефан Младенов е български езиковед и диалектолог, специалист по индоевропейско езикознание, славистика, балканистика, българистика и учен със световна известност и авторитет.

Роден е на 27 декември 1880 г. във Видин.

Завършва класическия отдел на гимназията във Видин, проявява дарба да усвоява леко чужди езици. След конкурс печели стипендия и следва славянска филология в Софийския университет. Изучава главно славянски езици, без да изоставя заниманията си с други езици. Овладява перфектно 18 езика, а използва 27.
През годините специализира във Виена, в Петербург и Прага, в Париж и Мюнхен.
Преподава в Шуменското педагогическо училище, в Първа софийска мъжка гимназия,  във Втора мъжка гимназия и в Софийската духовна семинария, доцент и редовен професор в СУ. Избран е за титуляр на Катедрата по общо, сравнително и индоевропейско езикознание на СУ. Чете лекции и семинарни курсове по история на българския език, българска диалектология, български синтаксис, български литературен език, българска етимология, общо езикознание, увод в индоевропейската граматика, словообразуване в индоевропейските езици.

Получава званието академик, избран е за член-кореспондент на БАН. Става член-кореспондент на Академията на науките на СССР и е единственият български учен, получил това признание преди 9 септември 1944 г. Член е на Полската академия на науките, на Германската академия на науките, на „Словенския устав“ в Прага и на „Кингс колидж“ в Лондон.

Публикува редица статии за историята, етимологията и диалектологията на българския и на другите славянски езици. Работи съвместно с Александър Теодоров-Балан, Стоян Аргиров и Беньо Цонев върху голям български тълковен речник. След смъртта на съавторите му Стефан Младенов продължава работата сам, като приживе издава първия том (от А до К) на "Български тълковен речник на съвременния народен и книжовен език".

Умира на 1 май 1963 г. в София.