Любомир Андрейчин

Любомир Димитров Андрейчин е български езиковед и публицист, един от най-големите изследователи на българския език, основоположник на съвременната българска описателна граматика.

Роден е на 22 март 1910 г. в Габрово.

Учи лесовъдство, но прекъсва и записва славянска филология в Историко-филологическия факултет на Софийския университет. Специализира славянска филология в Славянския институт в Ягелонския университет в Краков, където по-късно води лекции по български език и става доктор по философия.

Завръщайки се в България, работи като коректор и редактор. Става професор в Катедрата по история на българския език на Софийския университет, ръководител на Секцията по съвременен български език. Оглавява Института за български език и остава на този пост до своята кончина.
Член-кореспондент на БАН. Занимава се основно с проблемите на граматиката и стилистиката на съвременния българския език.

Създава служба „Езикови справки“ към БАН, чрез която езиковеди дават консултации по правописни и правоговорни въпроси. Дълги години води предаването „Родна реч“ по Българското национално радио.

Проф. Любомир Андрейчин е автор на българска граматика, на правописен и правоговорен речник, на тълковен речник. Неговите сборници статии "На езиков пост", "Езикови тревоги" и др. Изследовател е на езика и стила на Вазов.

Умира на 3 септември 1975 г.