Стефан Ватев

Стефан Ветьов Ватев е български лекар, първият български професор по педиатрия, антрополог, събирач на фолклор.

Роден е на 6 февруари 1866 г. в Ловеч.

Завършва гимназия в Пардубице и работи като учител в Габрово и София. Завършва медицина с докторат в Лайпциг и специализира детски болести в Берлин. Работи като лекар в Ловеч и Силистра.

Назначен е за ръководител на първото в България Детско отделение в Александровската болница в София. По инициатива на Ватев, Киров и Павлович започва строеж на нова сграда на Александровската болница, където е изградена детска консултация, където Ватев на обществени начала дава съвети за отглеждането и храненето на децата..
Заедно с М. Русев и П. Ораховац допринасят за откриването на Медицинския университет в София, основан с декрет на цар Фердинанд през 1917 г. Те подготвят болничните отделения на Александровска болница за нуждите на бъдещите клиники на факултета и организират обучението на преподавателски кадри.
Д-р Ватев оглавява Дирекцията за опазване на общественото здраве при МВР, става председател на Върховния медицински съвет. По време на войните е главен инспектор на Доброволническата санитарна служба и дружеството „Червен кръст“ при Главната квартира на Действащата армия и завеждащ IV-та местна военна болница в София.

Преподава съдебна медицина и детски болести близо 40 години. Професор и декан на Медицинския факултет на Софийския университет. Действителен член на Българското книжовно дружество (БАН).
Стефан Ватев е член на Антропологическото дружество в Париж, Берлинското дружество за антропология, етнология и праистория, Германското дружество по педиатрия и др.
Събира над 400 народни песни, публикувани в „Периодическо списание“.
Един от основателите на Българския лекарски съюз и Ловчанското културно-благотворително дружество в София. Председател на Ловчанското читалище „Наука“ и един от основателите на музея към него.
    
Умира на 9 март 1946 г. в София.