Панчо Накашев

Панчо Накашев е български фармацевт, изобретател и революционер.

Роден е през 1881 г. в град Щип.

Следва фармация в Цариград, издържан от Българската екзархия и завръщайки се в Щип, отваря собствена аптека.

Присъединява се към ВМОРО и участва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание. През 1910 г., по време на Обезоръжителната акция на младотурците, е арестуван и изтезаван заедно с други видни българи.
Мести се в София, където работи като лаборант. Участва в Първата световна война като аптекар. След войната става управител на аптеката в Александровската болница.
Накашев е изпратен в Германия за хинин, тъй като в България върлува малария. Във фабриката "Цимер" той се запознава с производството и с технологията за таблетирането на препарата. У него възниква идеята суровината да се доставя от Германия и да се таблетира тук. Купува необходимата техника и я монтира в приземния етаж на дома си на столичната улица "Гурко". Така поставя началото на фармацевтичното производство в България. Открива и собствена аптека на ъгъла на булевардите „Витоша“ и „Патриарх Евтимий“, като сградата продължава да се ползва за аптека и до днес.

С помощта на овчаря Иван Раев от Енина Накашев започва да изследва билката лудо биле, чрез която съвместно с фармацевта Константин Цанков създава лекарството „Белабулгара“, което потиска болестта на Паркинсон. Изпраща от препарата в болница "Панагроси" в Италия и в Неврологичния институт в Ню Йорк, чиято директорка д-р Нийл изнася реферат за "Белабулгара", изтъквайки, че то е "единственото най-ефикасно лекарство при лечението на Паркинсоновата болест".
След Втората световна война Панчо Накашев заминава за САЩ, където патентова лекарството от лудо биле и "Ледерле" започват да го призвеждат.

Панчо Накашев умира през 1962 г. в САЩ.