Васил Берон

Васил Хаджистоянов Берон е български лекар, просветен деец и археолог.

Роден е през 1824 г. в Котел, племенник на автора на Рибния буквар д-р Петър Берон.

Учи в прочутото гръцко училище на „Куру чешме”, където слуша лекции по класическа философия и литература, по етика, риторика и богословие, логика, география, физика и химия, учи френски и арабски език. По-късно се записва в Ришельовската гимназия в Одеса, където се запознава с дейността на Васил Априлов и Николай Палаузов, с трудовете на Юрий Венелин.
Д-р Васил Берон е сред първите българи, завършили медицина. Специализира в болниците във Виена, Париж и Берлин. Практикува в Букурещ до Кримската война, когато работи в руска военнополева болница.

След края на войната се установява в Търново. Тук се утвърждава като лекар и аптекар, започва първите археологически разкопки на историческите хълмове Царевец и Трапезица.
Става директор на Болградската гимназия. По-късно се връща в Търново, поема отново училищното и църковното настоятелство и възстановява лекарската си практика. Учредява Археологическо дружество.
След Освобождението д-р Берон е депутат в Учредителното събрание, първи председател на Общинския съвет и временно изпълняващ длъжността кмет на В. Търново. Три години е директор на мъжката гимназия "Свети Кирил", сега Хуманитарна гимназия, без да получава заплата и издържа многолюдното си семейство от лекарска практика.

Д-р Васил Берон събира и публикува български народни песни в списанията „Български книжици“, „Българска пчела“, “Духовни книжки”, във вестниците “Народност” и “Българан”, сам издава в Болград вестник “Пътник”. Автор е на трудовете “Първа българо-френска граматика”, “Логика”, “Българо-френски буквар”, “Човекът в сравнение с другите животни”, “Зоология”, “Археологически и исторически изследвания”.

Умира на 24 септември 1909 г. в София.