Фердинанд I (цар)

Фердинанд I (Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски) е княз на България през годините 1887-1908 и цар на България от 1908 до 1918 г.

Роден е на 26 февруари 1861 г във Виена.

Избран е за княз след абдикирането на Александър Батенберг благодарение на Стефан Стамболов. В историята Фердинанд се разглежда като противоречива личност най-вече заради спорните постижения на управлението си.

Под егидата на княза българската войска се превръща в най-силната и добре подготвена армия на Балканския полуостров. Откриват се редица важни здания, сред които Художествената академия, Духовната семинария, Държавният университет, зоологическата градина и няколко ботанически градини. Инфраструктурата е значително подобрена, а столицата София се превръща в цивилизован, развит град. Създадени са много градини и паркове, изградени са булеварди и улици, прокарани са първите трамвайни линии в Европа, направено е улично осветление и телефонна мрежа.

При провъзгласването му за цар на 5 октомври 1908 г България става независима държава.

След Първата балканска война през 1912 г. и междусъюзническата война през 1913 г. България стига до т.нар. първа национална катастрофа, за което до голяма степен има вина и Фердинанд.

По време на Първата световна война Фердинанд присъединява България на страната на Германия, след което е принуден да подпише позорния Ньойски договор, което довежда до Втора национална катастрофа.

През 1918 г Фердинанд, признавайки грешките си, абдикира в полза на сина си Борис III.

Известен е също като запален ботаник, ентомолог и филателист. Увлича се и от леки автомобили и локомотиви.

Умира на 10 септември 1948 г в Германия.