Елисавета Карамихайлова

Елисавета Иванова Карамихайлова е български физик, първата жена хабилитиран преподавател в СУ, организатор на първия системен курс с практически занятия по атомна физика, основател и пръв ръководител на Катедрата по атомна физика в университета и на Лабораторията по радиоактивност към Физическия институт на БАН, първата жена - професор по физика в България и първият професор по радиоактивност и ядрена спектроскопия. Тя е и една от 23-те жени - учени в света, изследващи радиоактивността в началото на ХХ век, доктор на Виенския университет и магистър на Университета в Кеймбридж.

Родена е на 3 септември 1897 г. във Виена.

Семейството се премества в София, където баща й е един от известните хирурзи - оглавява новосъздадената болница "Червен кръст" - бъдещата "Пирогов". Елисавета Карамихайлова завършва Първа софийска девическа гимназия, а после - физика и математика с докторска степен във Виенския университет. Работи върху радиолуминесценцията и радиофотолуминесценцията в Радиологичния институт към Австрийската АН. Защитава докторска степен. След кратък престой в София се връща в Института за радиеви изследвания. Печели стипендия и продължава изследванията си в Кавендишката лаборатория на Кеймбридж (фактът, че жена чужденка е приета да работи в най-известната по онова време лаборатория по атомна физика, дала на света 29 Нобелови лауреати, е висока оценка за качествата ѝ като изследовател).

Карамихайлова прави два неуспешни опита да стане доцент в Института по физика на Софийския университет. В крайна сметка, през 1939 г. тя започва да чете лекции по експериментална атомна физика и радиоактивност, ставайки първата жена хабилитиран преподавател в СУ. Пренася в София своята научна апаратура, с която работи във Виена и Кеймбридж и създава Катедрата по атомна физика. 

След 9 септември 1944 г. ѝ е забранено да участва в международни научни конференции, срещи и др., кореспонденцията ѝ със Западния свят е спряна, направен е опит за изключването ѝ от СУ. В нейна защита застават физици от университета, в резултат на което тя запазва мястото си, но е принудена да прекара последните години от кариерата си във Физическия институт на БАН. Назначена е за ръководител на новосъздадената секция "Радиоактивност и ядрена спектроскопия". Ръководи секцията до смъртта си. Разработва нови методи за изследване на естествената и изкуствената радиоактивност на природни обекти от геологичен и биологичен произход.

Д-р Карамихайлова владее отлично четири езика - английски, немски, френски и български. Автор е на над 40 научни труда и множество публикации и анализи. 

Умира на 24 април 1968 г., завещавайки цялото си имущество, включително и бащината си къща на БАН. Дарява и тялото си за изследване на ефектите от радиоактивното облъчване върху човешкия организъм.