Димитър Табаков

Димитър Стефанов Табаков е български учен, математик, родоначалник на българската геометрия.

Роден е на 21 ноември 1879 г. в Сливен.

Завършва Физико-математическия факултет на СУ, специализира в Университетите в Страсбург и Нанси.

Започва работа като асистент по геометрия в Софийския университет, като едновременно с това работи и като учител в Първа софийска мъжка гимназия.
След края на Балканската война и Първата световна война Табаков отново се връща към работата си в Софийския университет като печели конкурса за редовен доцент в катедрата по геометрия. По-късно, след смъртта на своя учител проф. Антон Шоурек, той застава начело на катедрата. Чете лекции по всички геометрични дисциплини — аналитична, проективна, дескриптивна, диференциална геометрия.

Научните интереси на проф. Табаков са насочени основно към геометрията. Той е първият български математик, публикувал в чуждестранно научно издание ("L’enseignement mathematique"). Автор е на множество монографии и статии, както и на учебници по аналитична, дескриптивна, проективна и диференциална геометрия.

През 1929 г. става доктор на Университета в Пиза.

Умира на 24 февруари 1973 г.