Георги Златарски

Георги Николов Златарски е български учен, основател на българската геоложка наука.

Роден е на 25 януари 1854 г. във Велико Търново.

Учи в Имперския лицей в Цариград и естествени науки в Загребския университет. В България е назначен като минеролог-геолог при Министерството на финансите. Само за няколко години успява да обходи почти всички краища на Княжество България и като резултат публикува първия си научен труд – „Рудите в България“, който е и първата геоложка публикация, написана от българин. По-късно става началник на отделението за мините и геологическата снимка при същото министерство, както и директор в геологическия отдел на Министерството на търговия и земеделието. Посещава и работи научно в Австрия и Англия, сътрудничи и дружи с учените Франц Тула и Константин Иречек.
Като преподавател в Софийския университет и в качеството си на първи професор по геология у нас, създава Геоложки институт към Университета. На два пъти е избиран за ректор на СУ. Чете лекции по Обща геология, Историческа геология, Геология на България, Палеонтология на безгръбначните животни, Физиографска и динамична геология, Геотектоника и стратиграфска геология, Палеозоология, Въведение в изучаването на геологията и динамичната геология.
Златарски е основател на Природоизпитателното дружество и председател на Земеделското дружество в България. Той е и първият български палеонтолог, събрал и определил няколко стотин вида вкаменелости. Полага основите и на националната наука за полезните изкопаеми, а също и на българската минералогия.

Член на Българското книжовно дружество (БАН), почетен член на редица европейски научни дружества и академии.

Автор е на научни трудове, сред които "Геологията на България", "Юрската система в България", "Еокретацейската, или долнокредната серия в България", "Рудите в България", "Геологическа карта на България".

Умира на 22 август 1909 г.