Петър Трантеев - Хера

Петър Иванов Трантеев– Хера е български учен-спелеолог, поставил основите на модерната спелеология и организираното пещерно движение в България.Прякора Хера получава заради немската си педантичност и страст към различни технически приспособления за проникване в пещерите (от немското Нerr=господин).

Роден е на 17 януари 1924 г. в София.

От ранна детска възраст проявява интерес към пещерите. В гимназията посещава сбирките на създаденото през 1929 г. Първо българско пещерно дружество. От 1947 г. следва география и геология в Софийския университет. През 1948 г. става секретар на научноизследователския колектив „Млада гвардия“ към Първото българско пещерното дружество, което работи предимно в Темната дупка при г. Лакатники в пещерипо Дупнивръшкото плато и местността Пашалъка.

Презавгуст 1949 г.Трантеевкартира Рушовата пещера при с. Градешница. Изследва и пещери близо до селата Галата, Пещерна и Малка Желязна. Участва в първата научноизследователска студентска бригада „Тодор Павлов“ (1948). Изследвани и картирани са пещерите край Карлуково и Лакатник. В края на 1949 г. пещерното дружество, както и много други независими обществени сдружения, е ликвидирано с правителствен указ.

Това не успява да спре страстта на Трантеев и той продължава да организира пещерни изследвания, ползвайки алпийската секция на спортен клуб „Динамо („Урвич“). През 1953 г. той пише писмо до министър председателя Вълко Червенков, в което мотивира необходимостта от съставяне на специален закон за проучване и опазване на пещерите. В него той предлага да бъде създадена научноизследователска станция, която да обединява усилията на различни учени - хидрогеолози, геолози, етнографи и биолози за развитието на спелеоложката наука в България. Не получава никакъв отговор. Затова през следващата година той създава Младежки зоологически кръжок към Зоологическия музей, чиито членове обикалят пещери, за да изследват техните биотопи.

Когато през 1957 г. е възстановен БТС, Петър Трантеев отново започва да търси начин за възстановяване и на пещерното дружество, опирайки се на различни учени. В резултат на 14 август 1958 г. ЦС на БТС излиза с решение за създаване на Комисия по пещерно дело и пещерен туризъм към БТС, която впоследствия е преименувана в Републиканска комисия по пещерно дело и пещерен туризъм и Българска федерация по пещерно дело, а днес е Българска федерация по спелеология, а Петър Трантеев е избран за нещатен секретар на Комисията.

Трантеев става щатен секретар на Комисията по пещерно дело и пещерен туризъм в периода 12 февруари 1961 – 1 септември 1966 г. От 1966 до 1969 г. е географ-геолог в Зоологическия институт на БАН и нещатен секретар на Комисията. До 1974 г. работи като специалист спелеолог към комисията по защита на природата към БАН. От 2 август 1974 г. до последния си ден Трантеев е заместник-председател на Републиканската федерация по пещерно дело.  

Като административен ръководител на пещерното движение, Петър Трантеев решително се противопоставя на това пещерното дело да се превърне в спорт и съответно на опитите да се поставят самоцелни рекорди. Той изисква всяка пещерна експедиция да има изработена, научна програма, която да бъде изпълнена.За целта са ангажирани над 80 научни работници-спелеолози, които пък получават съдействие от около 4000 обучени пещерняцидоброволци.

Освен административната си дейност, до края на дните си, Трантеев ръководи и е лектор на повечето курсове за педагогически кадри (младши инструктори и инструктори по пещерно дело).

Освен това той е ръководител на 10 международни и 45 републикански експедиции, на 4 международни и 5 републикански пещерни сбора, в резултат на които са изследвани и картирани 2800 пещери и пропасти. Трантеев лично участва в картирането на 279 от тях.

През 1974 г., Трантеев, заедно с Петко Недков, създават пещерния Аварийно-спасителен отряд. През същата година, заедно с инж. Радуш Радушев създават Главната картотека на българските пещери, като използват за основа личната му картотека.

От 1973 г. Петър Трантеев е член на Комисията по карстова терминология към Международния спелеоложки съюзи като такъв на Третата национална конференция по спелеология през 1976 г. предлага система от знаци за картиране на пещерите, която е одобрена и става задължителна за пещерните клубове в България. Негово дело е и Ръководството по картиране на пещери и пропасти, издадено след смъртта му.

Трантеев има значителен принос и за пещерния туризъм. Той оказва решаваща помощ за благоустрояване и отваряне за посещения от граждани на пещерите „Леденика“, „Магура“, „Съюва дупка“, „Орлова чука“, Снежанка, „Дяволското гърло“ и „Бачо Киро“.

В годините от 1966 до 1969 г., когато работи в Зоологическия институт, изследва и картира пещери в Северозападна България, обръщайки особено внимание на подземния климат, на вторичните образувания и пещерната фауна. Негова е заслугата да заработи първата Биоспелеологична лаборатория в България към Зооинститута на БАН.

Трантеев работи по няколко научни теми в областта на спелеологията: Ледените пещери в България, Абиотическа характеристика на ледените пещери в България, Пещерите в България, Имената на българските пещери, Пещерните бисери в България – генезис и систематика, Чиренско-Лиляшкият карстово-спелеологичен район, Морфология и генезис на националния туристически обект Лепеница край Велинград. Заедно с Петър Берон разработват темите за Биологическа характеристика на българските пещери и Библиография на българската спелеология и започват изпълнението на дългосрочна експедиционна програма за изследване на българските пещери с идея да създадат многотомна енциклопедия за българските пещери.

Авторена 8 книги и на повече от 300 публикации в печата, включително в списание „Турист“ и вестник „Ехо“. Убедене, че бъдещото развитие на пещерното дело в България е възможно единствено в тясно сътрудничество с научните институти, свързани със спелеологията и е необходимо да се създаде Институт по спелеология. Участва в подготовката на три национални конференции по спелеология и е секретар на организационния комитет на Европейската конференция по спелеология в София през 1980 г.Трантеев успява да установи връзки със свои колегиотПолша, СССР, Румъния, Югославия, Австрия, Унгария,  Италия, Италия, Франция, Австралия, САЩ, Гърция и др.,благодарение на което се осъществяват множество международни експедиции, а негови статии се появяват в чуждия печат.

Заедно с много български пещерняци, Петър Трантеев участва като доброволец в строежа на Националния пещерен дом при с. Карлуково. За жалост не успява да го види функциониращкато музей, научноизследователска лаборатория и база за обучение на педагогически кадри. Идеята му се реализира едва през 1981 г., две години след неговата смърт, а домът е кръстен на негои е включен в списъка на 100-те национални туристически обекта под номер 30а.

Колекция с пещерни образувания„Петър Трантеев“, събирана и обработвана от него в продължение на повече от 45 години при картирането и научните му изследвания в пещерите, е съхранявана в Национален музей “Земята и хората”. Тя е една от най-ценните исторически научни колекции и е дарена на музея през 1987 г. от неговите синове Боян и Мартин Трантееви.

Петър Трантеев умира на 24 ноември 1979 г., едва на 55 годишна възраст.