Класация
Иван Батаклиев
За да видите изображението в максимален размер кликнете върху снимката.
Иван Атанасов Батаклиев е български географ, историк и геополитик, основоположник на българската геополитическа наука.
Роден е на 24 януари 1891 г. в Пазарджик.
Учи география и история в Софийския университет. Специализира в Австрия, Англия, Германия, Франция и Холандия.
Става ръководител на катедрата по обща география и културно-политическа география, декан на Историко-филологическия факултет и директор на Географския институт на СУ "Св. Климент Охридски", съосновател и председател на Българското географско дружество, член-кореспондент на географските дружества в Берлин, Прага, Белград, Вюрцбург, Грайфсвалд, Българския археологически институт и действителен член на Тракийския научен институт и Съюза на научните работници.
Научната и преподавателска дейност на Иван Батаклиев са в сферите на общата стопанска география, антропогеографията, географията на България и Балканите, географията на континентите и селищата, политическата география, историята на географските открития, етнографията и културната география.
Първостроител е на модерната българска антропогеография, като разглежда не само взаимодействието между човека и природата, а и по-новото схващане за последиците от това взаимодействие. Полага основите на ландшафтното изучаване на България. Задълбочава изследванията в областта на икономическата и аграрната география. С научното си дело доразвива политическата география у нас и се счита за основоположник на геополитиката в България.
Автор е на над 110 научни труда, от които 22 преведени на чужди езици. Част от тях са „Оризовата култура в Татар-Пазарджишкото поле”, „Град Татар Пазарджик”, „Село Сестримо”, „Чепино”, „Родопите, като политическа граница”; „Земеповърхни форми в долината на река Мъти-вир”, „Полша в своята географска същност”, „Нашият Дунавски бряг”; „История на заселването и форми на селищата”, „Географията като наука и учебен предмет, с оглед географията в България”, „Зеленчукопроизводството в България”, „Лозарството в България”, „Новите насоки на земеделското стопанство в България във връзка с географските условия”, „Дунав и неговото стопанско значение за българите”, „Характерни историкогеографски черти на нашите старопланински градове”, „Предна Азия. Политикогеографски преглед”, „Колонии в центъра на Европа” и др.
Умира на 15 декември 1973 г.