Никола Михов

Никола Василев Михов е български библиограф, икономист, статистик, най-големият български библиограф и енциклопедист на ХХ век.

Роден е на 6 март 1877 г. в Габрово.

Завършва Априловската гимназия. Става учител в трикласното училище в с. Драганово, Горнооряховско и там създава първото учителско дружество и вечерно училище. По-късно учи  в Историко-филологическия факултет на Женевския университет, следва биология и социология в Новия брюкселски университет.

След завръщането си в България д-р Михов преподава френски език във Велико Търново, Габрово и София. Променя традиционната методика за преподаване на чужди езици. Изнася и лекции по политикономия. Известно време е поддиректор на Народната библиотека и сътрудник на Пенчо Славейков. В същото време продължава научните си търсения в библиотеките на Велико Търново, Габрово, София, Гренобъл, Париж, Марсилия, Лондон, Брюксел, Берлин, Мюнхен и Петербург. Публикува статии, реферати и студии.
След Балканската и Първата световна войни Михов постъпва на работа във Варненската търговска камара. С нейна помощ заминава в чужбина за цели 12 години, където издирва из книгохранилищата на Мюнхен, Париж и Лондон извори за историята на България. Преглежда 80 хиляди тома - книги, периодични издания и справочници, прави извадки и описания на около 15 хиляди от тях.

Близо 20 години е преподавател във Висш финансово-стопански институт в Свищов (днес Стопанска академия "Д.А. Ценов").

Част от значимите му трудове са "Библиографски източници за историята на Турция и България", "Населението на Турция и България през XVIII и XIX век - библиографски издирвания", "Библиография на статии от немски, английски, френски и италиански периодични издания за Турция и България", "Принос към историята на българската търговия".

Умира на 5 април 1962 г. в София.