Боян Магесник, Баян, Боян Мага, известен и с християнското си име Венеамин, се явява един от най-влиятелните и значими фигури за българската и особено за европейската история и развитие. Смята се, че той е истинският основател на богомилството - архиепископ на движението, а поп Богомил и Гаврил Лесновски са негови помощници и разпространители на идеите му.
Роден е в Преслав около 910 г. с християнското име Вениамин. Той е най-малкият син на цар Симеон І Велики и брат на Петър I.
Завършва Магнаурската школа в Константинопол, където едновременно учи и в египетска езотерична школа и получава солидни познания по различни религиозно-философски и медицински въпроси, както и своето духовно посвещение като маг (значението на "маг" е "мъдрец", а не "магьосник" или шарлатанин, т.е. Боян Мага означава Боян Мъдреца).
Вениамин сес сприятелява с двама сирийци и често пътува с тях на изток. В онзи период в Сирия съществува голям окултен център, който направлява Западната традиция. Точно в този център той получава своето посвещение от Великия посветен - Вотан. Тук заменя рожденото си име Вениамин с Боян.
Боян Мага се връща в Константинопол вече "посветен", носещ на ръката си пръстен с изумруд, който е отличителен знак за принадлежност към висшите посветени.
След смъртта на баща му Симеон, Боян е извикан в Преслав като съветник на току-що коронясания си брат Петър. Става свидетел на дворцовите интриги и когато му предлагат да застане на престола, той отказва под предлог, че "е цар на друга държава и земна корона не може да носи". Тогавашният патриарх Стефан, който впоследствие става негов ученик, му отстъпва за усамотение манастира "Света Параскева" във Велики Преслав.
На 13 април 928 г. Боян Мага събира в подземната зала на манастира "Света Параскева" 21 човека. Сред тях са поп Богомил, патриарх Стефан, Симеон Антипа, Василий Византиец, Гаврил Лесновски, Никита Странник, Хамерон Дубровнишки, Петър Осоговец, Теодор Преславски, болярина Светомир Македонец. На срещата поп Богомил довежда и една жена - Макрина (първата жена - посветена), която остава в историята под името Михаил Унгарец. Тази среща се смята за начало на богомилското движение, а присъстващите са бъдещите му апостоли.
Пръв и най-ревностен сподвижник на Боян Мага става поп Богомил, затова и движението остава известно с неговото име, въпреки, че към този момент никой все още не използва понятието "богомили". Учението се движи около властта не само в България, но и във Византия, където влиянието му достига чак до императора Константин Багренородни, който става богомил. Главното отличие на богомилството от официалната християнска догма е това, че то е дуалистично, т.е почита две божества. Според тях съществува един върховен Бог, но след него стоят две същества - Сатанаил (творец и владетел на материалния свят) и Христос (на духовния свят). Богомилите почитат само добродетелния от двамата. Освен че не признават част от твърденията на основния църковен канон, богомилите се обявяват директно срещу църквата с нейната поквара и лицемерие, както и срещу държавата като апарат, който узаконява неравенството, потъпква свободата и правата на човека. Затова богомолството е преследвано като ерес и богомилите са изгонени от България.
Пренебрегвайки християнското си име и дворцовия начин на живот, Боян Мага демонстративно носи прабългарско облекло, връща се към традиционното Баян (Боян) и старите традиции, шаманските вярвания и древните знания, опитва се да ги съчетае с живота в християнска вече България. Нe e известно той да е преследван като езичник.
Историческата личност на княз Вениамин-Боян е преобразена в художествения образ на "Боян магьосника". Много автори надграждат народната легенда и създават един красив идеализиран романтично мистичен образ на български закрилник, създател на богомилството и европейски просветител.
Смята се, че умира около 970 г., вероятно в Цариград, жертва на поръчково убийство.