Данаил Попов

Данаил Христов Попов е изтъкнат представител на национално-освободителното движение от периода на Българското възраждане.

Роден е на 1 януари 1840 г. в гр. Плевен.

Завършва училище в родния си град, а по нататък се самообразова. Като словослагател в българска печатница в Букурещ овладява перфектно френски, немски, гръцки, руски, румънски езици. Придобива солидни образованост и обща култура. През 1863 г. се установява в гр. Турну Мъгуреле, където живее и работи като търговец до смъртта си.

С решаващо значение е срещата му с Георги Раковски – оттук насетне Данаил Попов се посвещава изцяло на борбата за освобождението на България. Подпомага морално и материално организирането на четите на Филип Тотю, Панайот Хитов, Хаджи Димитър и Стефан Караджа, Христо Ботев. Най-значителна е дейността му като пръв съидейник, помощник и довереник на Васил Левски при изграждане на Вътрешната революционна организация, в която включва цялото си семейство. С неговото съдействие през май 1869 г. Васил Левски създава в Плевен първия в страната местен революционен комитет.
Революционните дела и културно-обществената дейност на Данаил Попов не спират до Освобождението. По-късно, макар и извън родината, той продължава да работи за „интереса български”.

Всеотдайната патриотична дейност на Данаил Попов е високо оценена от Васил Левски, от много негови съвременници, както и от бъдещите му изследователи. „Рядко са ония непоколебими, предани на отечествените интереси сърца, които биха могли да се сравняват с него. Той пръв е подпомогнал и морално, и материално Левски в първите стъпки на агитацията, през всичкото време после и до Освобождението той остава един от стълбовете на революционното дело вън от България” – пише за него Димитър Страшимиров.   
Достойните дела и живот на Данаил Попов заслужено му отреждат първо място сред видните плевенски граждани през последните две столетия.

Умира на 12 април 1909 г.

Забележка: Благодарим на Владимир Найденов - директор на РИМ-Плевен - за предоставената информация.