Катя Попова

Катя Асенова Попова е българска оперна певица (сопран).

Родена е на 21 януари 1924 г. в Плевен.

Учи пиано при известната плевенска клавирна педагожка Мара Гайтанджиева, участва и като солистка на плевенския симфоничен оркестър. Завършва Държавната музикална Консерватория през 1947 г. в класа  на проф. Мара Маринова-Цибулка. Назначена е за солистка в Софийската народна опера. Дебютира на 3 ноември 1947 г. в ролята на Есмералда от операта „Продадена невеста“ на Бедржих Сметана. Следват ролите на Джанета от „Любовен елексир” на Доницети, Керубино от „Сватбата на Фигаро” на Моцарт, Микаела от „Кармен” на Бизе, Йоланта от едноименната опера на Чайковски, Мими от „Бохеми” на Пучини, Маргарита от „Фауст” на Гуно и др.

Първото си международно признание Катя Попова получава през 1953 г. – златен медал на IV световен младежки фестивал в Букурещ, а през 1954 г. е отличена с първа награда на фестивала „Пражка пролет”. През 1955-56 г. специализира в Болшой театър при проф. Сергей Мигай. По време на специализацията си участва в редица концертни програми, а след приключването ѝ предприема продължително турне из цяла Русия.
След завръщането си в София Катя Попова изпълнява ролята на Виолета от „Травиата” на Верди и  се нарежда сред първите солисти на оперния театър. Една от най-успешните й изяви е като Наташа Ростова в премиерата на „Война и мир” от Прокофиев.

През 1957 г. настъпва повратен момент в биографията на певицата - започва нейната блестяща международна кариера. Излиза на сцената на Опера комик в ролята на Манон в едноименната опера на Масне, следват непрекъснати гастроли в чужбина – Австрия, Великобритания, Испания, Белгия, Румъния, Дания, Гърция.
Изтъкнати чуждестранни и наши музиколози сочат Катя Попова като една от най-добрите белкантови изпълнителки. Позната и призната в Европа, тя предизвиква интереса и на ценителите на операта в Америка и Азия.  Всеки неин образ е определян като връх в певческата й практика, ненадминато явление, съвършен модел на вокалното изкуство.
Безспорно е присъствието на Катя Попова и в организацията и развитието на музикалния живот в България - тя е един от заместник-председателите на новоучредения Съюз на музикалните и танцови дейци, участва в създаването на фестивала „Софийски музикални седмици”. Работи активно за утвърждаването на родния си Плевен като културен и музикален център - съдейства за създаването на Плевенския симфоничен оркестър и взема участие в първия му концерт, един от основателите на създадения през 1966 г. в Плевен Международен музикален фестивал „Лауреатски дни”, който впоследствие е наречен на нейно име.
Последната й премиера в Софийската опера е в „Бохеми” на 20 ноември 1966 г.

Артистичната кариера на Катя Попова е кратка, но блестяща. Тя пресъздава над 20 роли на сцената, участва в над 600 представления, има гастроли в повече от 20 страни. Пътят ѝ в изкуството е белязан с много отличия и награди - лауреат на Димитровска награда, „заслужил артист” , „народен артист”, наградена е и с орден „Червено знаме на труда“ и „Народна република България“ - III степен.

На 24 ноември 1966 г. Катя Попова загива в самолетна катастрофа край Братислава.

Забележка: Благодарим на Владимир Найденов - директор на РИМ-Плевен - за предоставената информация.