Христо Бръмбаров

Христо Тачев Бръмбаров е български оперен певец баритон, вокален педагог, професор.

Роден е на 15 октомври 1905 г. в Ловеч.

Израства в Плевен, където завършва средното си образование. Като дете учи цигулка и пеене, свири на цигулка в училищния оркестър, пее в хора на църквата „Св. Троица”, а по-късно и в новосформирания градски хор. През 1927 г. постъпва в Музикалната консерватория в София в класа на Иван Вулпе, получава стипендия и заминава за Италия. В Милано учи оперно пеене при Алфредо Чекки и Емилио Пиколи.
Дебютира на италианска сцена през 1932 г. като Жорж Жермон от операта „Травиата“ на Верди в театър Лаго ди Комо. Успехът му води до ангажименти на оперните сцени във Франция, Унгария, Полша, Югославия, Румъния и Чехословакия.
    
През 1936 г. се завръща в България и дебютира на сцената на Софийската опера като Фигаро от „Севилският бръснар“ на Росини. Година по-късно е назначен за редовен солист в Софийската опера, където изиграва редица централни роли като Риголето, граф ди Луна, Валентин във "Фауст", Алфио в "Селска чест" и Тонио в "Палячо", маркиз Поза, Жорж Жермон, Арцезиус в "Мъртвите очи" на Д'Албер, Кочубей в "Мазепа" на Чайковски, Вотан в "Рейнско злато", Ескамилио в "Кармен", Скарпия в "Тоска", трите великолепни български роли - Георги Грозникът в "Янините девет братя", Събо в "Момчил" на Любомир Пипков, Хамилкар Барка в "Саламбо" на Веселин Стоянов.
Коронната му роля е на Борис Годунов в едноименната драма на Мусоргски. С нея Бръмбаров се нарежда сред най-ярките образци на световното оперно изкуство.

От 1937 г. започва и плодотворната му педагогическа дейност отначало като лектор, а от 1947 г. е професор в Държавната музикална академия.
През 1962 г. по идея на Бръмбаров се основава Централна студия за вокалисти, на която е директор до своята кончина. През 1965 г. става член-учредител на възстановения Съюз на българските музикални дейци. По негова инициатива е организиран първият международен конкурс за млади оперни певци в София. Преподава 2 сезона в „Болшой театър“ в Москва. Той е и един от инициаторите за създаване на Плевенската опера, която носи неговото име до 1994 г.
Посветил 2 десетилетия на вокалната педагогика, Христо Бръмбаров подготвя едни от най-ярките гласове на родната и световна оперна сцена - Николай Гяуров, Стоян Попов, Асен Селимски, Никола Гюзелев, Гена Димитрова, Стефан Еленков, Галина Савова, Нели Божкова, Димитър Петков и мн. други.
Удостоен е с множество награди, между които званието „Народен артист“, орден „Народна република България“ I степен, орден „Кирил и Методий“ I степен, орден „Кавалер на Италианската република“. Почетен гражданин е на Плевен.
    
Христо Бръмбаров заема специално място в историята на българското оперно изкуство – като изключителен  артист с върхови постижения в певческата си кариера и като вокален педагог с големи заслуги за издигане нивото на българската певческа школа на световно равнище.

Умира на 12 юли 1974 година.

Забележка: Благодарим на Владимир Найденов - директор на РИМ-Плевен - за предоставената информация.