Владимир Стойчев

Владимир Димитров Стойчев e български офицер, генерал-полковник, военен, политически и спортен деец.

Роден е на 24 февруари 1892 г. в София.

Завършва Терезианската полувоенна академия във Виена и Военното училище и Военната академия в София. Взема участие в Балканските и в Първата световна войни.

Като отличен ездач и спортист, Владимир Стойчев представя страната на олимпиадите в Париж и Амстердам, както и на други международни конни състезания.

В периода 1930-34 г. е военен аташе във Франция и Великобритания. През 1934 г. става началник на Софийската кавалерийска школа. Заради своята противомонархическа дейност е уволнен от армията и неколкократно е интерниран.

След Деветосептемврийския преврат Стойчев става член на Бюрото на Националния съвет на Отечествения фронт. По време на участието на България в заключителната фаза на Втората световна война той е командващ Първа българска армия и под негово командване тя достига най-далечния рубеж на българската войска - Австрийските Алпи. На 8 май 1945 генерал-лейтенант Стойчев подписва споразумение за демаркация с командващия Пети корпус от Осма британска армия ген. Чарлз Кейтли. Той е единственият чужденец, участвал в Парада на победата в Москва, проведен на 24 юни 1945 г.

След 9-ти септември 1944 г. става председател на футболния отбор "АС-23", а през ноември и на обединения "Чавдар" (София).

От 1945 г. до 1947 г. Владимир Стойчев е политически представител на България във Вашингтон и в ООН. След завръщането си в България е избран за председател на Върховния комитет за физкултура и спорт при МС. В продължение на три десетилетия - от 1952 до 1982 г., е председател на Българския олимпийски комитет, а след това е негов почетен председател. Избран е за член на МОК и остава такъв до 1987 г.

Умира на 27 април 1990 г. в София. Днес той е патрон на Спортното училище на ЦСКА "Генерал Владимир Стойчев" с държавно финансиране.