Владимир Стойчев

Владимир Димитров Стойчев e български офицер, генерал-полковник, военен, политически и спортен деец.

 

Роден е на 24 февруари 1892 г. в Сараево. Когато малкият Владимир е на 6 месеца, семейството се мести в София. Майка му е от албански произход и е сестра на първия християнски кмет на Сараево. Баща му е адютант на княз Александър Батенберг, дипломиран в Швейцария юрист и военен прокурор. Когато Владимир е на 11 години, баща му умира и майката успява да го изпрати при сестра си във Виена, където той завършва средното военно училище "Мария Терезия" заедно с децата на богаташи от цял свят. Успоредно с учението, Стойчев се увлича и от конен спорт.

 

Взема участие в Балканските и в Първата световна войни, след което завършва Военното училище и Военната академия в София. 

 

Като отличен ездач и спортист, Владимир Стойчев представя България на олимпиадите в Париж през 1924 г. и в Амстердам през 1928 г., както и на други международни конни състезания.

 

В периода 1930-34 г. е военен аташе във Франция и Великобритания. В Лондон Владимир Стойчев става един от най-добрите ловци и така влиза в аристократичния елит на Великобритания, където има доста членове на МИ 6. Покрай този спорт е изпратен в САЩ, където се запознава с Едгар Хувър от ФБР. През 1934 г. става началник на Софийската кавалерийска школа. Успява да измоли лично от царя да транспортира до България неговите собствени коне. 

 

Заради своята противомонархическа дейност е уволнен от армията и неколкократно е интерниран.

 

През 1944 г. Владимир Стойчев е сред активните дейци на Военния съюз, който изиграва решаваща роля в Деветосептемврийския преврат. Самият той е натоварен със задачата да превземе телеграфната и телефонн станция, евакуирани в сградата на БНБ и след това да доведе регентите в София за подписвването на документите по назначаването на ново правителство. След преврата Стойчев става член на Бюрото на Националния съвет на Отечествения фронт, произведен е в чин генерал и влиза в редовете на БКП. 

 

По време на участието на България в заключителната фаза на Втората световна война той командва Първа българска армия и под негово ръководство тя достига най-далечния рубеж на българската войска - Австрийските Алпи. На 8 май 1945 г. генерал-лейтенант Стойчев подписва споразумение за демаркация с командващия Пети корпус от Осма британска армия ген. Чарлз Кейтли. 

 

Генерал Владимир Стойчев е единственият чужденец, освен рота на Първа полска армия, участвал в Парада на победата в Москва, проведен на 24 юни 1945 г. в групата на Трети украински фронт, водена от маршал Родион Малиновски и генерал-майор Николай Бирюков. Завещава на музея на спорта кафявите си кавалерийски ботуши, с които марширува на Червения площад, заедно със спортните си награди, книги и албум със снимки.

 

След 9-ти септември 1944 г. Стойчев става председател на футболния отбор "АС-23", а през ноември и на обединения "Чавдар" (София). Смята се, че е един от основателите на ЦСКА.

 

От 1945 г. до 1947 г. Владимир Стойчев е политически представител на България във Вашингтон и в ООН. След завръщането си в България е избран за председател на Върховния комитет за физкултура и спорт при МС. В продължение на три десетилетия - от 1952 до 1982 г., е председател на Българския олимпийски комитет, а след това е негов почетен председател. Избран е за член на МОК и остава такъв до 1987 г.

 

Умира на 27 април 1990 г. в София. Днес той е патрон на Спортното училище на ЦСКА "Генерал Владимир Стойчев" с държавно финансиране.