Бенчо Обрешков

Бенчо Йорданов Обрешков е български художник, един от най-големите български живописци.

 

Роден е на 27 април 1899 г. В Карнобат.

 

Учи в Художественото индустриално училище. Завършва специалност живопис на Художествената академия в Дрезден в класа на професор Оскар Кокошка и Ото Дикс. Специализира скулптура при Антоан Бурдел. Завръща се в България през 1927 г.

 

Бенчо Обрешков твори в областта на портрета, пейзажа и натюрморта, рисува сцени от бита на рибарите и моряците. Характерно за портретите му е майсторското предаване на физиономичните и психологическите характеристики на моделите. Пейзажите му почти винаги са населени с човешки фигури. Предпочитана техника са маслените бои. Автор е на картините  "Зимен пейзаж" , "Пейзаж от Дубровник", "Лодки", "Копривщица", "Гроздоберачки", "Момиче с плодове", "Майка и дете на морския бряг", , "Морски пристан", "Натюрморт с пейзаж", "Натюрморт с цветя", "Жълтата кана", "На прозореца" и др.

 

Първата си самостоятелна изложба Обрешков организира в Карнобат през 1919 г. с благотворителна цел. Прави над десет самостоятелни изложби в София, Дрезден, Атина, Букурещ и една съвместна със Златю Бояджиев и Георги Баев през 1962 г. в София. Участва в колективни изложби в Белград, Париж, Мюнхен, Москва. 

Негови картини притежават НХГ, СГХГ, някои галерии в страната и в Стокхолм, Прага, Виена, Дрезден, Букурещ, Атина, както и много частни сбирки. През 1944 около 350 творби на Обрешков са унищожени от бомбардировките над София. 

 

Член е на дружество „Родно изкуство“ и на Дружеството на новите художници. Председател на Творческия фонд на СБХ.

 

Носител е на множество отличия, сред които наградата „Ерен Зойгнис“, „Гран при“, награда „Феникс", наградата на БАН за изкуство, „Орден за изкуство“, I награда за живопис от конкурса „София“, орден „Кирил и Методий“ и „Народна република България", носител на званието заслужил художник.

 

Умира на 8 април 1970 г.