Класация
Ненчо Палавеев
За да видите изображението в максимален размер кликнете върху снимката.
Ненчо Палавеев е български търговец и предприемач, един от най-големите дарители на Копривщица и един от най-богатите българи на всички времена.
Роден е през 1859 г. в Копривщица в заможно семейство.
Първоначалното си образование получава в родния си град. През 1869 г. заедно със семейството си посещава Божи гроб в Йерусалим и става хаджия едва на 10-годишна възраст. Учи в Цариград абаджийство, но се ориентира към семейните традиции в предприемачеството и търговията. Овладява английски, руски, немски, арабски, индийски и езиците на балканските съседи на България, за да прави успешен бизнес.
През 1873 г. заминава да помага на баща си в търговската кантора в Кайро. Показва се като особено успешен ученик и веднага успява да завърти свой собствен бизнес, отваряйки сладкарница. Скоро след това купува цял керван и печели добри пари. Изпробвайки различни свои идеи, Ненчо Палавеев пътува на много места в Африка и Азия, като играе ролята на посредник в търговията с различни продукти, и през 1878 година развива свой собствен бизнес и в Цариград. След оттеглянето на баща му от активна дейност през 1882 година, той поема управлението на канторите в Кайро и Александрия и показва завиден търговски нюх, който не го напуска през цялата му кариера.
Установява се да живее в Египет, където строи палат, участва с акции в построяването на Суецкия канал. Придобива дялове от няколко египетски банки. Пътува с цел търговия из цял Египет, Югоизточна Африка, а след това през остров Мадагаскар достига до Калкута, Бомбай, Коломбо и Мадрас, по-късно Порт Артур и Япония. Търгува в Йерусалим, Палестина и Сирия. Занимава се и с предприемачество и лихварство.
През 1926 г. Ненчо Палавеев се завръща в България и се установява в София.
На 25 годишна възраст започва дарителската си кампания в полза на Копривщица. Финансира читалището, параклиса при гробищата, свещоливницата при църквата "Успение Богородично", възстановяването на сградата на началното училище, изграждането на музея-костница на героите от Априлското въстание, църквата "Свети Никола" и др.
Преди смъртта си завещава цялото си състояние на родния град. През 1934 г. основава благотворителна фондация, която носи неговото име и има за цел да управлява наследството, което ще остави и след смъртта му. Парите свършват едва през 1980 г. и тогава дейността ѝ е прекратена.
Умира на 18 септември 1936 г.