Аврам Чальовски

Аврам Минов Чальовски е един от най-големите български индустриалци от първата четвърт на двайсети век. Нарична е "Българския Форд“.

Роден е през 1854 г. в македонското село Галичник.

Започва своя трудов път съвсем малък - работи като като овчарче, дървосекач, помага в строителството, а след Освобождението се премества в София. Продава боза по улиците, а вечер мие чинии по ресторантите. За десетина години събира малко пари и през 1898 г. купува кон и строителни материали и заедно с още един работник изграждат малка мелница, започват да произвеждат тахан халва, боза и локум. Работилницата прераства във фабрика, а Чальовски става първият в България, който произвежда тахан-халва и сусамено масло. Бизнесът потръгва, Чальовски натрупва състояние, а дейността му е отличена на някои големи изложения в Лондон и Милано. След още няколко години създава фабрики за шоколадови и захарни изделия.

През 1920 г. изгражда фабрика в Бургас (днес се нарича „Победа“ АД), в която освен халва, локум и бисквити, започва производството на олио. Тя има самостоятелна жп линия, водоизточник и електроцентрала с дизелов мотор, стопанство за млечни крави, две рафинерии, инсталация за производство на кондензирано мляко, параклис. Компанията му става известна като "Индустриална къща Аврам М. Чальовски". Придобива дялове в различни банки в България и Македония.

През 1936 г. строи клон и на гара Искър, оборудван изцяло от Германия, със своя печатница за етикети, фирмени знаци и рекламни материали. „Чальовски и синове“ първи на Балканите произвеждат мляко на прах, яйца на прах и кръв на прах.

Освен с предприемачество, Аврам Чальовски се занимава и с огромна благотворителност. Подпомага стотици български училища и църкви, спонсорира образованието на голям брой български момчета и момичета у нас и в чужбина. Най-значителните му дарения са за Зографския манастир в Атон и прилежащото към него училище, на Рилския манастир, на Бигорския манастир. Основава фонд от 10 млн.лв. „за вечни времена“ за подпомагане на сиропиталища, болници, училища, читалища, културни клубове, църкви, манастири и параклиси. Като ревностен християнин, той прави повечето от даренията си анонимно или много държи да не се разпространява името му на дарител. Като работодател се слави със своята грижовност и съпричастност към работниците си. Осигурява им безплатна храна, общежитие и предмети от първа необходимост, раздава бонуси и премии за големите празници. Преди смъртта си в завещанието си упоменава, че опрощава дълговете на всичките си работници, които не са успели да му се издължат приживе. 

Умира на 3 ноември 1943 г. в София. Погребан е редом с първия работник, с когото стартира предприятието си.