Любомир Лулчев

Любомир Хр. Лулчев е български политик, ясновидец, личен съветник на цар Борис III.

 

Роден е на 1 ноември 1886 г. в Кнежа. Потомък е на възрожденски копривщенски род, дядо му по майчина линия е лечител и ясновидец.

 

Учи медицина в Букурещ и завършва военно училище в София. След конкурс на военното министерство заминава да следва авиация в Лондон. Още докато учи в школата за летци, проявява невероятната си дарба да предсказва бъдещето, предричайки автомобилна катастрофа с британския премиер.

Като военен летец участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, ранен е тежко, но оцелява. За кратко време достига до чин подполковник.

 

През 1919 г. Лулчев отива на беседа на Петър Дънов и става негов последовател. Изнася лекции, издава вестници, списания ("Алфа", "Ратник на свободата" и "Живот") и книги ("Ясновидството и ясновидските предсказания на Лулчев", "Обществен морал и Дънов" и др).

 

Лулчев притежава невероятни способности - той е радиестезист - открива подземни руди и води; френолог – определя характера по формата на черепа; физиономист – разгадава човека по чертите на лицето; графолог – извлича информация за човек по почерка и с тази си способност много често помага на царя, без нито веднъж да го заблуди; събира информация за човека от интонацията на гласа и езика на тялото му; освен това е хиромант – разчита линиите на дланта; усеща излъчването на минералите и скъпоценните камъни; тълкува сънища и жестове; извлича информация от снимка; познавач на астрологията - съставя хороскопи... 

 

Сближава се със Стамболийски, към него проявява интерес и цар Борис III - царят му се доверява и се вслушва в съветите му в продължение на 20 години, а Лулчев неколкократно спасява живота му с предупрежденията си.

 

По идеи на Бялото братство Лулчев се стреми да създаде нов социален модел. Голяма е заслугата му и при спасяването на българските евреи, тъй като именно той предупреждава царя, цитирайки Учителя, че "ако допусне само един евреин да бъде депортиран от България за Полша, от него, от семейството му и от царското съсловие нищо няма да остане".

 

Лулчев прокарва закони за равноправието на жените в гласуването, създаване на родилни домове, помиряване на труда с капитала. По негова идея в училищата се провежда утринна гимнастика.

 

След 9 септември 1944 г. Любомир Лулчев е арестуван. Затворен е в мазето на Съдебната палата, заедно с министри, княз Кирил и с много други. В речта си пред Народния съд не иска милост, а говори за хуманните идеи на Учителя.

Отказва предложената му възможност да избяга.

 

Разстрелян е на 1 февруари 1945 г.

 

През 1996 г. Любомир Лулчев е реабилитиран, оневинен, а смъртната му присъда е отменена...