Класация

Данаил Крапчев

За да видите изображението в максимален размер кликнете върху снимката.

Данаил Василев Крапчев е изтъкнат български журналист, общественик и революционер, един от големите български политически анализатори, наричан "създателят на българския "Таймс".

Роден е на 15 декември 1880 г. в Прилеп.

Завършва Солунската българска мъжка гимназия и история в Софийския университет. Започва журналистическата си дейност в седмичното списание „Македоно-одрински преглед“, след което става нелегален четник на ВМОРО. Заедно с Пейо Яворов и Васил Пасков редактират вестник „Илинден“ в София. Редактира последователно вестник „Отечество“ и вестник „Родина“ в Солун. Издава вестник „Вардар“ в София и последователно го преименува "Места", "Струма", "Марица", "Брегалница", за да преодолее забраната му в Турция. По-късно е отново четник заедно с Яворов, като преминава в Солун, където редактира вестник „Българин“. След Междусъюзническата война е редактор и военен дописник на вестниците „Военни известия“, „Добруджа“ и „Пряпорец“.

През 1919 г. създава информационния всекидневник „Зора“, един от най-авторитетните и популярни вестници преди Деветосептемврийския преврат в 1944 г., на който е директор до края на живота си. Недолюбван, но в същото време и с респект е от всички - цар, министър-председатели, военни, комунисти, хитлеристи и т.н., тъй като не позволява намесата в редакционната политика на вестника. Освен новинарството, акцент във вестника са били и литературните страници. Тук за първи път виждат бял свят творби на Йордан Йовков, разказите и рисунките на Чудомир, късите разкази на Елин Пелин, първите откъси от "Железният светилник" на Димитър Талев. Едновременно е директор-собственик на акционерните дружества „Български печат“ и „Преса“. Член-учредител е на Македонския научен институт.

След преврата от 19 май 1934 г. заради демократичните си позиции е въдворен в Карлово.

На 9 септември 1944 г. е арестуван и убит при неизяснени обстоятелства на 10 септември 1944 г. Осъден посмъртно от Народния съд, но през 1994 г. Върховният съд на Република България отменя присъдата.