Класация
Алекси Христов
За да видите изображението в максимален размер кликнете върху снимката.
Д-р Алекси Христов е една от най-светлите личности в историята на българската медицина.
Роден е през 1849 г. в Габрово.
Завършва Физико-математическия факултет на Новорусийския университет в Одеса, а после се прехвърля да следва медицина в Медицинския факултет на Московския университет. Завръщайки се в България, започва работа като лекар в родния си град.
През Руско-турската война (1877-78) активно се включва в лечението на ранени офицери, войници и опълченци.
През 1877 г., по предложение и организация на д-р Алекси Христов, в Априловската гимназия в Габрово се открива болница с 250 легла, обзаведена изцяло със средства на габровската община. По негова инициатива се открива и лазарет в Девическия манастир в Габрово. Домът на д-р Алекси Христов е оборудван в лазарет за руски войници и български опълченци. Пръв въвежда лечението на открити рани по антисептичния метод на английския учен Джозеф Листер.
След Освобождението д-р Алекси Христов е назначен за главен лекар-управител на Търновската държавна болница. Там той се проявява като първия мениджър в българското здравеопазване - организира базата и лечението в болницата, подбира лекарския екип.
През Сръбско-българската война е командирован с целия си персонал в Александровска болница в София, където спасява живота на стотици ранени.
Избран е за депутат в Учредителното народно събрание.
През 1901 г. е назначен за управител на Александровска болница в София. По време на неговото управление за първи път се прилага рентгенова диагностика, само няколко години след откриването на рентгеновите лъчи. Той поръчва рентгенов апарат от фирмата "Кох и Щерцел" и изпраща лекар за специализация по рентгенология в Берлин. Построява ограда, с която отделя болницата и двора й. Специални грижи полага за създаване на овощна градина за Психиатричното отделение, за която се грижат болните.
През 1908 г. е назначен за член на Върховния медицински съвет.
След убийството на Стамболов д-р Христов е пенсиониран преждевременно и работи като лекар на частна практика в къщата и кабинета си на бул. "Патриарх Евтимий" №21.
Умира на 8 март 1913 г., заразен от тиф при лечение на турски военнопленници в Пазарджишко.