Величка (Вела) Савова

Величка (Вела) Савова е българска пианистка и клавирен педагог от световна класа.

Родена е през 1899 г. в София.

Първите уроци по пиано получава от майка си, която е завършила френски колеж в Цариград. Едва 16 годишна заминава за Берлин, където става частна ученичка на Леополд Годовски. Живее и твори сред световния музикален елит. Говори свободно немски и френски. След три години се премества в Мюнхенската консерватория при професор Бертолд Келерман.

По време на Първата световна война Вела се връща в София и дава много концерти в частни домове. Изпълненията за четири ръце с Иван Торчанов стават легендарни сред любителите на класическа музика в София.

След войната заминава за Берлин, специализира при Феручо Бисони и Готфид Галстон. По-късно става асистент на Леонид Кройцер. Поради политическите промени в Германия, музикантите с еврейски корени емигрират. В периода 1931-32 г. Вела работи в Полша. Връща се в България и концертира като се превръща в една от водещите фигури на музикалната сцена. Тя формира дуо с феноменалната цигуларка Недялка Симеонова, а по-късно и с проф. Тодор Въжаров - витуозен цигулар - който става неин съпруг.

След комунистическия преврат 1944 г. животът на Вела се променя - членове на семейството ѝ са репресирани - но нейната изключителна отдаденост на музиката я кара да преодолее всички трудности и тя продължава да учи млади пианисти (Цветан Константинов, Божидар Ноев, Камен Големинов и много др.).

Записите на Величка Савова са унищожени, един от малкото запазени се съхранява в частния архив на проф. Цветан Константинов.

Умира през 1991 г. в София.