Николай Павлович

Николай Павлович е български художник живописец.

Роден е на 9 декември 1835 г. в Свищов. Син е на видния възрожденски деец Христаки Павлович и брат на лекаря Димитър Павлович.

Първите опити на Павлович като художник са илюстрации към книги на д-р Петър Берон. С парите от тези илюстрации той започва да учи във Виена, а по-късно завършва Академията за изобразителни изкуства в Мюнхен. Под влияние на немската школа Павлович става поклонник на детайла в живописта. По тази причина портретите му имат фотографска точност.

След завръщането си в Свищов Павлович се отдава на различни техники живопис, графика, литография, театрална сценография и др. Работи върху историческа живопис, иконопис, битови картини и др.

Сред работите му са 73 икони за църквата „Света Троица“ в Свищов. Оставя голям брой светски портрети, включително и автопортрети - сред тях са тези на племенника му Цветан Радославов, на русенския чорбаджия хаджи Велико Хаджипенчович, на видни търновски граждани.

Доброволец е в Сръбско-българската война. Премества се в София, където до края на живота си преподава рисуване в Софийската мъжка гимназия. За този кратък период той става учител на големи имена в българската живопис.

Умира на 13 февруари 1894 г.

На снимката: Автопортрет на Николай Павлович