Кръстьо Сарафов

Кръстьо Петров Сарафов е български театрален актьор, втори председател на Съюза на артистите в България.

Роден е на 6 април 1876 г. в село Либяхово, днес Илинден, Неврокопско.

Отрано се увлича от театъра. През 1891 г. дебютира с първата си роля и предизвиква гнева на родителите си. За да го откъснат от театъра, те го изпращат да учи в Одринската българска мъжка гимназия. След като се връща в България, той се явява на конкурс за стипендии по драматично изкуство в чужбина. Приемат само 4 от 60 души и Кръстьо Сарафов е сред тях. Печели стипендия за Париж, но баща му успява да я пренасочи към руската столица и Кръстьо Сарафов заминава да учи в Петербург. Записва се в частната драматична школа. Разочарован от системата на преподаване, той се мести в Императорското театрално училище, където завършва с отличен успех и се връща в България. Дебютира в театър „Сълза и смях“ в Гоголевия „Ревизор“, но огромната част от ролите си изиграва на сцената на Народния театър. Става един от основателите на пътуващия „Свободен театър” и на Народния театър.

Играе в Народния театър и е главен режисьор. Освен това е актьор и режисьор на театрите в Русе , Варна и Бургас. Участва в много постановки на радиотеатъра, снима се в и няколко филма: “Децата на Балкана”,  “Безкръстни гробове”, “Изпитание”. Сред най-впечатляващите му театрални превъплъщения са Сирано дьо Бержерак (на Едмон Ростан), Тартюф и Арган (в Молиеровите „Тартюф“ и „Мнимият болен“), Фамусов (в „От ума си тегли“ на Грибоедов).

Умира на 27 август 1952 г. НАТФИЗ в София носи името на Сарафов от 1954 г.