Гено Киров

Гено Киров Генов е български драматичен артист, представител на първото поколение професионални български артисти, смятан за един от основоположниците на художествената рецитация в България.

Роден е на 12 ноември 1866 г. в Котел.

Завършва гимназия в Сливен. Работи като учител в родния си град и организира театрални представления с колегите си. Изпълнява и женските персонажи, особено му се отдават комичните роли.
В София е артист в Столичната драматично-оперна трупа. Печели конкурс за стипендии по драматично изкуство заедно с А. Будевска, В. Игнатиева и Кр. Сарафов и заминава да учи в Московското  императорско театрално училище. Печели стипендия за обучение по драматично изкуство в московския Малий театър.

През 1899 г. Киров дебютира в театър „Сълза и смях“. След откриването на Народния театър става артист там. Изпълнява предимно комедийни и характерни роли.

Сред най-известните му сценични образи са Белогубов в ,,Доходно място” от Островски, д-р Бартоло в ,,Севилският бръснар” от Бомарше, Странджата от ,,Хъшове” на Вазов и редица други.
Проявява се и като режисьор. Поставя около 15 пиеси – ,,Василиса Мелентиева”, ,,Сватбата на Фигаро”, ,,Щастливият ден”, ,,Вълци и овце”, ,,Добри приятели”, ,,Вампир” и др.
Той е един от най-ранните популяризатори на декламаторското и разказваческото изкуство у нас.

Киров се изявява и като преводач от руски на класически пиеси, като театрален критик и театрален педагог. Освен това е и добър художник. За това говорят оставените от него графики.

Умира на 14 февруари 1944 г. в Сухиндол. На името на Гено Киров са кръстени улици в София и Котел.