Класация
Димитър Петков
Димитър Николов Петков е български политик, лидер на Народнолибералната партия. Оглавява 27-ото правителство на България.
Роден е на 2 ноември 1858 г. в село Башкьой, Тулчанско, но произхожда от род на изселници от село Войнягово, Карловско. Баща е на земеделските политици Никола Петков и Петко Петков.
Участва в Сръбско-турската война в четата на Филип Тотю и Панайот Хитов. По време на Руско-турската война е доброволец, участва в боевете при Свищов, Стара Загора и Шипка. Тежко ранен, Петков губи лявата си ръка.
След Освобождението се включва активно в политическия живот и става един от близките сътрудници на Стамболов. При Стамболовото управление, в периода 1888 до 1893 г., Петков е кмет на София, председател на парламента и член на правителството.
Като кмет е реформатор - очертава посоката за развитие на столицата като един модерен град. Договаря сключването на огромен за времето си десетмилионен заем от Лондонската банка, предназначен за градоустройство. През този период столицата се разделя в административно отношение на 5 района. Разширяват се строителните ѝ граници. Общинските служби се реорганизират и подчиняват своята дейност на новосъздадени правилници. Отчуждават се имоти и се разрушават сгради, за да се приложи градоустройственият план на София. Оформени са много от днешните централни площади, булеварди и улици на града. Изградени са Лъвов и Орлов мост. Подменя се старият водопровод с доставени от чужбина чугунени тръби. Определя се сегашното място на Централните софийски гробища и се създава правилник за погребалната служба. Разширява се Градската градина. Обявява се конкурс за построяването на Общински минерални бани и сграда за нов общински дом. Правят се проучвания за въвеждането на електрическо осветление в София, електрически трамваи и прокарването на модерна канализация. Д. Петков лично съдейства за завършването на проточилия се с години строеж на Паметника на Васил Левски.
Като министър-председател отново провежда важни реформи – и социална, и военна. Важни събития докато е на този пост са общата стачка в железниците и Университетската криза.
В продължение на три години Димитър Петков издава вестник „Свирка“, откъдето получава и прякор.
Умира на 11 март 1907 г., при атентат, в който е прострелян на булевард „Цар Освободител“ в София.