Радой Ралин

Радой Ралин (псевдоним на Димитър Стефанов Стоянов) е български писател, поет, сатирик и дисидент. Други псевдоними - Младен Волен, Рали Г. Далилин, Рали К., Раликор, Димитър Ралин, Ралко.

Роден е на 23 април 1922 г. в град Сливен, правнук е на Таньо войвода.

Учи право в Софийския университет. Следен е от полицията и Държавна сигурност под псевдонимите „Философът“, „Злобния“ и „Козела“. През 1941 г. списва и редактира нелегалния антифашистки бюлетин „Истината по антисъветската война“. През 1942 г. е арестуван. През 1944 г. завежда отдел „Агитация и пропаганда“ в Околийския комитет на ОФ в Сливен, но поради несъгласие с „революционните“ действия на комунистическото ръководство заминава доброволец на фронта. Участва във Втората световна война.
Редактор в списание „Славяни“. Бригадир в Югославия. Един от създателите на Стършеловия сатиричен театър - първият български театър на сатиричната миниатюра, средище на антикултовската сатира. Редактор във в. „Литературен фронт“, в. „Стършел“, в. „Литературни новини“, в Студията за игрални филми, в Студията за хроникални и документални филми, в изд. „Български писател“, в Българска кинематография. Заедно с Борис Димовски и своя син Кин Стоянов издава за кратко в. „Щастливец“. През 50-те години, когато в България джазът се смята за еретично изкуство, Радой Ралин е един от ревностните му поддръжници - заедно с Милчо Левиев създава формацията „Джаз Фокус“.

Сатиричните творби на Ралин са изключително популярни. Работи активно във всички жанрове на сатиричното изкуство, възражда нетрадиционните за българската сатира кратки жанрови форми – апостроф, афоризъм, сатирична парабола, създава уникални думи-хибриди. Той е най-острият епиграмист в българската поезия. Книгата му "Люти чушки", издадена няколко пъти в чужбина на български език, е изгорена през 1968 г. в пещите на Полиграфическия комбинат в София.

Автор е на сатиричните спектакли "Дяволското огледало", "Импровизация", "Няма виновни", на пиесата "Конферанс" , сатиричната "опера за певци без глас" "Златното руно", кинокомедията "Невероятна история", киносатирите "Лакпром", "Борба за икономии", "Вездесъщия", "Инцидент", "Новогодишен подарък". Пише сценариите за документалните филми "Н. Й. Вапцаров", "Атанас Далчев", "Редник Пеньо Пенев", "Корените на дърветата", "Червените календари", "Устойчивост", "Кървавата картотека", "Само смъртта ще ме спре". Автор е на сценарии за игрални филми - "Лаура", "Ще дойде детето", "Аз съм Левски", за мултфилмите "Човек и шише", "Голям епос". Превежда "Пектусан" от Те Ги Чен, "Съмнителната истина" от Аларкон, "Сганарел" от Молиер, стихове на Пушкин, Гьоте, Брехт.

Превеждан е на 27 езика (включително и китайски).

Умира на 21 юли 2004 г. в София. На негово име е наречен площадът пред бившето кино „Изток“ срещу хотел „Плиска“ в София. Там е поставена и негова скулптура, дело на приятеля и твореца Георги Чапкънов.