Иван Селимински

Д-р Иван Селимински е изтъкнат български възрожденец, общественик и лекар.

Роден е на 24 декември 1799 г. в Сливен. На 14 г. пътува до Ерусалим и става хаджия.

Завършва гръцката гимназия в град Кидония, Гърция. Взима активно участие в тайните революционни организации на гръцкия, италианския, унгарския народ и в организациите на славянските народи в Австрия. През 1825 г. в Сливен основава първата българска тайна революционна организация „Братство“. Организации като тази се създават още в Шумен и други градове. Така Селимински става първият български крупен революционен организатор, посочва начина на масовото организиране на българския народ за въоръжено въстание. След края на войната той участва в делегациите до руското главнокоманване с цел да се издействат права за българския народ.

В Сливен Селимински отваря училище с две степени, в горната степен на което преподава физика като самостоятелен учебен предмет. През целия си живот се грижи за просвещението на българския народ, за училищата сред българската емиграция. Изработва устава на Централното болградско училище. Бори се не само за политическото освобождение на българския народ, но и против всякакъв расизъм, за интернационално възпитание на народа, за еднакви права на мъжа и жената, за общество без експлоататори, за господство на говоримия български език в училищата и църквите и изпращане на български мпадежи на учение в руските училища.
Полага основите на 25-членна организация, която се бори за народност, просвета и българска родна църква. Мнозинството от членовете на тая организация стават по-късно бележити възрожденци. Обявява се против католическата и протестантската пропаганда, която според него се опитва да внесе разединение всред българите.
Селимински е един от главните ръководители на Българската браилска община и подготовката за създаването на Браилското книжовно дружество, което се явява като начало на Българската академия на науките.
Достига върха на политическата си дейност по време на Кримската война като става главният организатор на доброволческите български отряди, които достигат 4000 души и подпомагат Русия в освободителната война.

Завършва медицина в Атина и до края на живота си работи като лекар, провежда множество здравни реформи във всички градове където работи – Букурещ, Браила, в Бесарабия и др.
Селимински не владее писмено български. В завещанието си той отделя средства, за сметка на които съчиненията му да бъдат преведени от гръцки и обнародвани на родния му език. Десетилетия след смъртта му излиза многотомно издание на трудовете му.

Умира на 21 юли 1867 г. в гр. Измаил, днешна Украйна.