Класация
Илия Блъсков
За да видите изображението в максимален размер кликнете върху снимката.
Илия Рашков Блъсков е възрожденски учител, книжовник, народен будител, един от основоположниците на българската повествователна проза.
Роден е на 9 февруари 1830 г. в село Дълбоки, Старозагорско.
Начално образование получава от баща си. Работи като чирак в шивашки дюкян в Силистра. По-късно стига до Браила, където работи като преводач, а същевременно чиракува в дюкян.
В България работи като учител. След среща с Добри Войников започва своята писателска дейност. Пише повести, разкази, подготвя голям брой учебници, издава календари, редактира списания. Създава малко книжовно дружество с за цел с набраните парични средства да издава книги, някои от които подарява на селските училища. След Освобождението е назначен за училищен инспектор, но същевременно преподава в Шуменската девическа гимназия и Педагогическото училище в града.
Илия Блъсков е автор на повестите „Изгубена Станка” и „Злочеста Кръстинка”, както и на произведенията „Две сестри – Добра и Грозданка”, „Дядо Добри”. Негови са и немалък брой разкази, статии, мемоарни и други трудове за възрожденската епоха и нейните личности. Проявява се и като изследовател - книгата „Материал по историята на нашето Възраждане” носи богата документална информация. Блъсков твори до последната си минута.
Умира на 13 август 1913 г. Погребан е в двора на църквата „Три светители” в Шумен.