Стефан Попов (писател)

Стефан Савов Попов е български писател, философ и общественик от средите на българската емиграция в изгнание след 1944 г.

Роден е на 24 януари 1906 г. в София.

Учи в немското католическо училище "Свети Йосиф" в Русе. По-късно завършва право в Софийския университет, работи като асистент, а по-късно и като адвокат на свободна практика.

Като млад развива много активна обществена дейност като журналист и редактор, основател и лидер на младежкото движение „Млада България“. Основава Юношеския туристически съюз. Изявява се като първи виден наш алпинист и създател на организирания алпинизъм в България. Организира първите алпийски експедиции и изкачвания на върхове в България и на Алпите. Публикува в изданията „Млад турист“, „Български турист“, „Народ“, „Слово“, „Отечество“, „Утре“, „La Bulgarie“, „Юридическа мисъл“.

В периода 1940-43 г. заема поста аташе в Българското посолство в Берлин, работи в българските легации в Будапеща, в Берн. След деветосептемврийския преврат в България, Попов е уволнен и му е наредено веднага да се прибере в София. Не изпълнява заповедта и решава да остане като емигрант в Швейцария, Париж и Мюнхен. Обявен е за "враг на народа" и лишен от възможността да се върне в родината. През 1951 г. заминава за Мадрид, където известно време е наставник по образованието на Симеон Сакскобургготски в Испания, но се отказва от длъжността, тъй като не му е дадена свободата да подпомага развитието на бъдещия цар.

Дълги години е активен в емигрантските среди, говорител в радио „Свободна Европа“ и дългогодишен главен редактор на българската секция на „Гласът на Америка“. Основател и председател на българското академично дружество „Д-р Петър Берон“ в Германия, обединяващо български учени-емигранти. Изучава европейската история, философия, култура и изкуство и издава редица статии и няколко книги, които са признати за първокачествен стандарт в областта на философията на историята.

Автор е на „Планини и хора“, „Воля за единство“, „Българската идея“, „Третото поколение“, „Сто години българска свобода“, „Тринадесет български века“, „България и Европа“, „Народът“,  „Идеята за Европа през вековете“, „Краят на всички илюзии или Европейският културен панславизъм“, „Безсъници“.

Умира на 20 октомври 1989 г. в Мюнхен. По-късно прахът му е донесен в България и погребан в Софийските централни гробища.