Хаджи Йордан Брадата

Йордан Хаджииванов Разсуканов, известен повече като хаджи Йордан Брадата, е участник в борбата против османското иго, видна фигура във Велчовата завера.

Роден е в град Елена, няма сведения за датата на раждане.

Произхожда от известен и богат род. Занимава се с търговия на коприна. На свое дворно място построява малка църква и я освещава с името „Рождество Пресвети Богородици“, като пристройките към нея служат за девически манастир.

Независимо от доброто си материално състояние и ролята си на селски чорбаджия, х. Йордан Брадата проявява активност в насоките на гражданско-политическия живот и на зараждащата се съпротива срещу поробителя. Участва в Гръцкото националноосвободително въстание. Заподозрян и преследван, напуска Елена и заминава за Света гора, където се замонашва под името Йезекиил. Строгите порядки на монашеската общност не са му по душа и той самоволно напуска Атон и се завръща в родния край. Така нарушавайки каноните на източното православие, предизвиква възмущение сред монашеските среди. От Цариград се спуска заповед за неговото арестуване и църковен съд, до което не се стига, тъй като вероятно като състоятелен човек той е изкупил вината си с някаква солидна сума.

Най-важният момент в биографията на хаджи Йордан Брадата е участието му във Велчовата завера. Той не е просто един от съзаклятниците, а се налага като най-активната личност в целия Еленски край. До голяма степен на него се дължи създаването на комитетите в редица от околните селища и махали, организирането и въоръжаването им. Безспорна и доказана е близостта му с Велчо Атанасов, Колю Гайтанджията от Търново, с Отец Зотик от Преображенския манастир, с йеромонах х. Сергий от Плаковския „Св. Илия“. След разкриването на Велчовата завера, х. Йордан е заловен и осъден на смърт.

Обесен е на 13 април 1835 г. в Търново.

Забележка: На снимката - портрет на х. Йордан Брадата, дело на Петър Димов.