Хаджи Найден Йованович

Хаджи Найден Йованович e български възрожденец, учител, книгоиздател, първият български книгоиздател и пътуващ книжар, хаджия.

Роден е около 1805 г. в село Юнаците, Пазарджишко.

Учи в българско килийно училище при вуйчо си - владишкия наместник епископ Дионисий Агатоникийски, чийто ученик и последовател става. Става учител в Пазарджик и Батак, където открива общоселското училище „Св. Св. Кирил и Методий”. В продължение на близо 20 г. издава и преиздава на български език повече от 35 книги с богословско, светско и медицинско съдържание, отпечатва и разпространява едни от първите литографии у нас с образи на исторически личности - Иван Шишман и Иван Владимир, Кирил и Методий, Александър Македонски. Основната му издателска база е в Белград.

Пътешества из всички български земи пеша или на кон, с дисаги пълни с народополезни книжки и предлага изданията си на учители и свещеници, на ученици и будни младежи, устройва публични четения. Пътува из Сърбия, Румъния, Русия, Атон. Със свои средства подпомага учението на няколко момчета в Белград. В близка връзка е с Г. С. Раковски.

Автор и издател е на „Книга, нарицаемая святче или календар вечний”, „Буквар или началное учение с различни поучения за болгарските чада и за секиму человеку”, „Краткое тълкование на божествения храм”, „Священная история церковна от вехтиет и новиет завет”, „Жите на святаго и славнаго великомученика Димитри Миротчца”, „Чистописание за българските юноши”, „Псалтир”, „Календар за лето 1852″, „Нови български песни”, „Наставник и ученик”, „Басни Езопови”, „Пространний христианский катехизис”, „Кратка богословия с въпроси и ответа за нашята православна вяра, нужни всякому православному христианину”, „Календар за лето 1853″, „Високи умни хитрости Бертолдови”, „Есопа фригийскаго баснотварца басни или приказки”, „Философъско поучение” и др.

Умира на 22 март 1859 г. в Белград, ослепял и почти забравен от сънародниците си.

Забележка: На снимката - Идеен проект на худ. Асен Василиев