Йоаким Кърчовски

Йоаким Кърчовски (Хаджи Яким, Даскал Яким, Яким Монах) е български възрожденски духовник, книжовник, просветен деец и учител, родоначалник на българската печатна книжнина

Роден е около 1750 г. в Кичево, днес в Македония. Сведенията за него са оскъдни и донякъде предполагаеми.

Учи в Цариград. През по-голяма част от живота си е свещеник в Крива паланка и в околните села, учител в Кратово, в манастира ,,Св. Йоан" край Дебър и на други места. Той поставя начало на смесените учи­лища у нас.

Кърчовски развива много­странната дейност като свещеник, черковен проповедник, учител и книжовник. Заедно със синовете си пътува по села и градове (главно в областта от Щип до Кюстендил и Самоков), за да проповяд­ва по черкви и параклиси и да просвещава народа.

Издава в Будапеща пет книги: „Слово исказаное заради умирание", „Повест ради страшнаго и втораго пришествия Христова", „Сия книга глаголемаа митарства", „Чудеса пресвятия Бого­родици" и „Различна поучителна наставления". Това са едни от първите български печатни книги след ,,Неделник" на Софро­ний Врачански. Основно достойнство на книгите му е, че са написани на близък до говоримия език на народа.

Кърчовски прави опит да раз­реши на практика редица книжовноезикови проблеми - отноше­ние към традицията, отразяване на особености от различни бъл­гарски говори, турцизми и някои други. Така езиковата практика на Кърчовски става част от процеса на изграждане на книжовен език на българската нация през XVIII—ХIХ в.

Умира около 1820 г. по време на едно от пътуванията си.