Михалаки Георгиев

Михалаки Георгиев е български писател-белетрист, общественик, дипломат, стопански деец.

 

Роден е на 11 август 1854 г. във Видин. Баща му се занимава с кожухарство и скотовъдство, а майката умира още преди навършването на първата му годинка. Възпитава го най-голямата му сестра Цвета. През 1868 г. семейството заминава на поклонение в Божи гроб и Михалаки става млад хаджия.

 

Завършва индустриално-земеделското училище в град Табор, Чехия, където е пратен със застъпничеството на Драган Цанков. След дипломирането си, през 1874 г., се връща в родния си Видин, където постъпва на работа като учител по природни науки в четирикласното българско училище. После работи като учител в Лом и в София.

 

В навечерието на Освободителната война Михалаки Георгиев, заедно с други родолюбиви българи, изготвя планове на Видин и областта, включващи военни и стратегически обекти и ги изпраща на главното руско командване. След Освобождението е назначен от видинския губернатор за управител на градската митница. Работи като служител в Министерството на обществените сгради, земеделието и търговията и в Министерството на финансите, дипломатически представител е във Виена и Белград.

 

От януари 1879 г. Георгиев живее с прекъсвания в София. В столицата в дома му често се събират елитни писатели и интелектуалци и именно Михалаки Георгиев запознава Иван Вазов с проф. Иван Шишманов. Така се оформя първият литературен кръг в българската история, предхождащ Кръга "Мисъл".

От 1890 г. се занимава и с литература - пише разкази, очерци и хуморески, езикът му е изключително колоритен, изпъстрен с диалектизми, турцизми, пословици и поговорки. Работи като редактор на вестник „Балканска трибуна“, редовен член е на Българското книжовно дружество. През 1902 г. става съосновател на дружеството на българските журналисти и негов председател.

 

Михалаки Георгиев е един от първите радетели и организатори на земеделското образование в България. Имайки завидни знания по агрономия, винарство и земеделие, той жадува за модернизация на българското стопанство. Още през 1873 г. публикува статия "За храната на растенията". По-късно създава и редактира едно от първите земеделски списания – „Домакин“, съставя първия български „Учебник по ботаника за средните учебни заведения“ и го отпечатва в Белград през 1881 г., а следващата година написва труда "Билките в народната ни медицина". През 1887 г. пише доклад до министъра на финансите за винарската индустрия и експортната винарска търговия, в който описва и мерки срещу заразата от филоксера в Европа, актуална по онова време.

През 1906 г. Михалаки Георгиев закупува парцел в Горна баня и изгражда там модерен чифлик. Засажда отбрани овощни дървета и зеленчукови градини, построява модерни стопански сгради и превръща имението в агрономически образец за подражание.

 

През 1892 г. Михалаки Георгиев става организатор и директор на първото Българско земеделческо-промишлено изложение в Пловдив, предшественик на Пловдивския мострен панаир. Специално за събитието е построен специален водопровод, който да подсигури с вода едно езеро с площ от 6000 кв. м., по което посетителите да се разхождат с малък параход. Изградена е и електрическа инсталация. На откриването е представено българското изкуство за изработка на шевици, костюми и килими, а трупата "Сълза и смях" изнася представление. По време на изложението е извършен и първият полет с балон в България.

 

Михалаки Георгиев става инициатор и организатор на първата българска държавна лотария. Билетите са изработени във Виена, а върху тях стоят подписите на Михалаки Георгиев и на финансовия министър Григор Начович. Цената на билета е един лев, Голямата печалба е 20 000 лева, а освен нея са предвидени още пет печалби по 1000 лева, сто печалби по 50 лева и хиляда печалби по 10 лева.

 

Творчеството на Михалаки Георгиев е събрано и издадено след смъртта му от неговия близък приятел - Патриарха на българската литература Иван Вазов. По-известни негови произведения са „Така се лъже човек. Хумореска“, „От късмета е всичко на тоя свят“, „Три срещи. Спомени от миналото“, „Бирникът дошел – драматизация“, „Меракът на чичо Денчо" и др. Той е първият български писател, автор на либрето за операта „Тахир Беговица“.

 

Умира на 14 февруари 1916 г.