Кирил Пейчинович

Кирил Пейчинович е български духовник, книжовник и просветител, един от първите поддръжници на създаването на литература на новобългарски език.

Роден е около 1770 г. село Теарце, Тетовско.

Учи в манастирското училище в Лешок и в манастира „Св. Йоан" край Дебър. В Света гора приема монашески чин, а в манастира „Пречиста" край Кичево става йеромонах. После е игумен на Марковия манастир „Св. Димитър" край Скопие, където полага много усилия за възраждането, запазването и поддържането на манастира, за обогатяване на библиотеката му. Тук съставя и първата си книга — „Книга сия зовомая Огледало". Автор е и на книгата „Житие и правило на княз Лазар". Прави едни от първите стихотворни опити в нашата възрожденска литература.

Посещава отново Атон, след което става игумен на Лешошкия манастир „Св. Атанас". Развива значителна проповедническа и книжовна дейност, учи деца и подготвя ученици за самостоятелна книжовна и просветна работа. Създава печатница в Лешошкия манастир, а по-късно помага със средства обновяването на солунската печатница.

С въвеждането на говоримия български език в печатните книги и с книжовната му обработка К. Пейчинович заема важно място в книжовноезиковото ни развитие през първата половина на XIX в.

Умира на 12 март 1845 г.