Никола Беловеждов

Никола Илиев Беловеждов е български националреволюционер, участник в Априлското въстание, учител, читалищен деец и общественик.

Роден е на 25 октомври 1856 г. в Копривщица.

Завършва Пловдивското класно училище и едва седемнадесет годишен става учител в родния си град. Сдружава се с Тодор Каблешков, Найден Попстоянов и други копривщенски бунтовници. Полага клетва като съзаклятник в Копривщенския частен революционен кометет. По време на Априлското въстание е начело на чета от около 80 души. Избран е за секретар на Военния революционен съвет и става един от първите помощници на Тодор Каблешков и Панайот Волов. Заловен от турците, е осъден на смърт и заточен на остров Родос, където дочаква Освобождението.

След Освобождението се отдава изцяло на просветното дело. Първоначално е учител в единственото тогава училище в София в двора на черквата „Света Неделя“, а по-късно организира в Драз махала създаването на училище „Свети Свети Кирил и Методий“, където продължава да учи децата. Преподава методика в Софийската девическа гимназия и български език в Класическата гимназия. Издава читанка, публикува методически упътвания и лекции в „Учителски Вестник“. По-късно издава месечното илюстровано детско списание „Звездица“, на което е редактор 20 години. Издава и „Малка детска библиотека“, редактор е на „Младежка библиотека“. Автор е на книгата „Първата пушка за Априлското въстание“.

Никола Беловеждов е един от основателите на Учителската взаимоспомагателна каса и неин председател. Участва и в читалищната дейност, дълги години е секретар на читалище „Славянска беседа“ в София.

Умира на 4 ноември 1930 г.