Христо Вакарелски

Проф. Христо Томов Вакарелски е български етнограф и фолклорист, първият българин, получил Хердерова награда.

Роден е на 15 декември 1896 г. в Момина клисура, Пазарджишко.

Завършва славянска филология в Софийския университет. Специализира славянска етнография във Варшава. Няколко години е учител в Панагюрище, Пазарджик, Роман и Самоков.

Работи като асистент и уредник в Народния етнографски музей в София. През 1937 г. организира голяма българска етнографска изложба в Хелзинки, която намира широк отзвук във финландската преса.
По-късно е директор на Народния музей в Скопие, директор на Народния етнографски музей в София. Основател и председател на Българското природо-научно дружество.

По-важни негови трудове са "Из веществената култура на българите", "Бит и език на малоазийските българи", ", "Понятия и представи за смъртта и душата. Сравнително фолклорно проучване", "Български празнични обичаи, "Въпросник-упътване за събиране на етнографски материали", "Ковано желязо", "Български народни обичаи", "Добруджа. Материали към веществената култура на българите през периода на капитализма", ", "Етнография на България", "Моят път към и през етнографията".

Неговите проучвания и студии го определят като един от водещите български етнографи и фолклористи през ХХ век. През 1965 г. получава Хердерова награда на специална церемония в Университета на Виена (Хердеровата награда е едно от най-авторитетните признания за принос в науката и културата).

Умира на 25 ноември 1979 г. в София.