Класация
Николай Пирогов
За да видите изображението в максимален размер кликнете върху снимката.
Николай Пирогов е руски лекар, хирург, анатом, основоположник на военно-полевата хирургия и експерименталното направление в хирургията, член-кореспондент на Петербургската академия на науките.
Роден е на 25 ноември 1810 г. в Москва.
Участва на фронта по време на три войни - Кримската, Френско-пруската и Руско-турската война.
Завършва медицина в Москва, специализира в Германия. Става професор на 26-годишна възраст. Ръководи института по практическа анатомия при Петербургската медицинска хирургическа академия. Като учен и педагог изследва и прилага методите на анестезията с етер в хирургичната практика, пръв прилага наркозата във военнополевата хирургия. Занимава се и с топографска анатомия на фасциите и тяхното значение; подобрява и изнамира нови методи за съдов достъп; съдейства за извеждане на хигиената на по-високо ниво като развива асептиката и антисептиката; занимава се с естетична хирургия и пише трудове за ринопластиката; полага основите на военно-полевата хирургия и топографската анатомия; интересувайки се от епидемиология и инфектология, пише труд за епидемията от холера, изказвайки предположения за разпространението на заразите; изнася лекции; прави авторски медицински скици и рисунки; пише редица научни трудове и медицински атласи, сред които е и “Ледена анатомия”.
По време на Руско-турската война император Александър II моли Пирогов да дойде на фронта въпреки преклонната му възраст. Той приема при условие, че му бъдат предоставени неограничени права на действие. Така на 10 октомври 1877 г. Пирогов пристига в България и отива във военно-полева болница в село Горна Студена (Плевенско), където е главната квартира на руското командване. Осъществява мащабна дейност обследвайки, организирайки и проверявайки ефективността на лечението като осигурява войнишко облекло, хранене, презимуване на ранени и болни във военно-временните болници в Свищов, Згалево, Българене, Горна Студена, Търново, Бохот, Бяла, Плевен. За три месеца посещава общо 11 руски военно-временни болници, 10 дивизионни лазарета, 3 аптечни склада и 22 населени места. Лекува и оперира много българи.
Умира на 5 декември 1881 г. в Украйна.