Христо Ботев

Христо Ботев е български национален герой, революционер, поет и публицист.

Роден е на 6 януари 1848 г. в Калофер. Баща му е известният български просветен деец Ботьо Петков.

Отначало учи в Карлово, където директор е неговият баща, после се връща в родния си град, където през 1862 г. завършва трети клас. През 1863 г. постъпва като стипендиант във Втора одеска гимназия. Нивото на образование не го задоволява и той попълва необходимостта от знания с четене на поезия, публицистика и книги с бунтовно съдържание. Строгата дисциплина в гимназията не му допада и той се отнася с немарливост към занятията там. През септември 1865 г. Христо Ботев е изключен от гимназията и стипендията му е прекратена. Въпреки това той остава в Одеса като се издържа с даване на уроци. Става доброволен слушател в Историко-филологическия факултет на новооткрития новоросийски университет. Тук той превежда над 200 български народни песни на руски език. 

В края на октомври 1866 г. Ботев напуска Одеса и става учител в Задунаевка, където преподава на преселилите се от Сливенско българи. Обучава възрастните хора на грамотност, а на младите чете революционна литература и ги занимава с военни упражнения. 

През 1867 г. се завръща в Калофер и замества болния си баща в училището. По това време във вестник "Гайда", издаван от Петко Славейков в Цариград, за пръв път е публикувано негово стихотворение - "Майце си". 

През лятото на 1867 г. здравето на Ботьо Петков се подобрява, а и става ясно, че синът му не се справя с учителската работа, и той успява да издейства възстановяването на стипендията на Христо, така че той да завърши образованието си. Бащата му дава определена сума и го изпраща отново в Цариград и Одеса. Без да уведоми семейството си, Ботев се отклонява от пътя и отива в Румъния. Поради липса на средства остава около година в Браила, където работи в печатницата на издателя Димитър Паничков, където се издава вестник "Дунавска зора". Там публикува второто си стихотворение - "Към брата си". Животът в Румъния минава в мизерия и местене от място на място. Тук се среща и живее и с Левски. Лежи три месеца и в затвор. През 1872 г. заедно с Каравелов започват работа по издаването на вестниците "Свобода" и "Независимост". През 1873 г. излиза вторият самостоятелен вестник на Ботев - "Будилник".

През лятото на 1874 г. Ботев се включва активно в работата на БРЦК и на общото събрание е избран за един от петимата членове на комитета, а след това става и негов секретар. Започва издаването на вестник "Знаме". След време с Каравлов влизат в публичен конфликт и се разделят. 

След напускането на БРЦК Ботев не спира с революционната дейност. Сформира се чета, която през май 1876 г. завзема австрийския кораб "Радецки" е се прехвърля в България. От Козлодуй четниците се отправят към Враца с надеждата за подкрепа и вдигане на всеобщо въстание, но това не се случва. По пътя се водят няколко сражения. На 20 май четата цял ден води сражение в местността Вола на Стара планина с турците и понасят тежки загуби. Привечер Христо Ботев е пронизан от куршум и умира на място. След смъртта главата му е отрязана, побита на кол и изложена в центъра на Враца.

Като национален революционер Ботев се явява продължител на делото на Георги Раковски и Васил Левски.  Единственото радикално средство за разрешаване на националния въпрос той вижда само в революцията. Литературното и публицистично наследство на Ботев не е голямо по обем, но по своите художествени достойнства то бележи върха в цялостното развитие на българската литература.