Стефан Панаретов

Стефан Панаретов Хаджиилиев е български дипломат, действителен член на Българска академия на науките, първият български посланик в Съединените щати, един от големите дарители на България.

Роден е на 4 октомври 1853 г. в Сливен, син на свещеника Панарет Хилендарски със светско име Парашкев Хаджиилиев, ръкоположен в българската черква “Свети Стефан” в Цариград (Желязната църква).

На 7-годишна възраст Стефан напуска родния си град и се мести при баща си в Цариград. Там учи в българското училище към българската черква в квартал “Фенер”, а по-късно завършва Робърт колеж, след което повече от 40 години остава да преподава в него български език. В този период превежда българска литература на английски и работи върху създаването на английско-български речник.

След потушаването на Априлското въстание, по препоръка на екзарх Антим I, Панаретов пътува до Англия, за да запознае европейската общественост с жестокостите, извършени от турците. Публикува във вестниците "Македония", "Напредък" и "Зорница", излизащи в Цариград и четени от много чужденци. Наред с известни личности като Оскар Уайлд, Виктор Юго, Уилям Гладстон, Дженюариъс Макгахан, Гарибалди и др., Панаретов се застъпва за каузата на българите и изразява възмущението си от начина, по който Османската империя потушава бунта за свобода. През 1878 г. той се включва активно в движението против решенията на Берлинския договор, с който се нарушават решенията на Санстефанския мирен договор между Русия и Османската империя. Според него Европа има две лица - по време на Априлското въстание тя съчувства на България, а после ѝ удря плесница с решенията на Берлинския договор.

След Освобождението Панаретов става дописен, а по-късно и действителен член на Българското книжовно дружество (днес БАН).

През 1913 г. цар Фердинанд обявява решението си да бъде създадена българска легация във Вашингтон и консулство в Ню Йорк. През 1914 г. за пръв пълномощен министър на България във Вашингтон е назначен Стефан Панаретов. След началото на Първата световна война той отстоява българските национални интереси отвъд океана и допринася много за развитието на двустранните отношения между Балканите и САЩ. През 1917 г. издава в Ню Йорк под псевдонима Историкус брошура от 110 страници със заглавието “България и нейните съседи”, в която балканският проблем е представен като един от основните въпроси на световната война. Работи активно и за оказването на помощ на пострадали в България от Първата световна война сираци, вдовици и бежанци. Изпраща събрани от него 80 000 долара в страната за хуманитарна дейност.

До пенсионирането си през 1925 г. Стефан Панаретов заема поста посланик на България в САЩ. След това става постоянен хоноруван лектор по славянска филология и литература във Вашингтонския университет.

Автор е на статии и дописки в българския и чуждестранния печат, както и на различни изследвания. През 1881 г. издава “Българска граматика". През 1922 г. издава книгата си "Near East Affairs and Conditions", подготвя англо-български речник, върху който работи повече от 40 години.

Участва в българската делегация при подписването на Ньойския мирен договор през 1919 г., а през 1921 г. е делегат на събранието на Обществото на народите (днешната ООН).

Панаретов оставя цялото си състояние, възлизащо на около 5 000 000 лв., за подпомагане на българското просветно и културно развитие. Дарява на БАН всичките си пари и ценни книжа, вложени в банкови институции в България. Предвижда и средства за стипендии на студенти по българска филология в СУ, за стипендии на ученици от софийски гимназии, за изпращане на бедни ученици на летни ученически колонии, за подпомагане на бедни учители, за комплектуване на книжовния фонд на Народната библиотека в София и др. От завещаните суми са формирани два фонда - единият към БАН, а другият към Народната библиотека. Дарява личната си библиотека на Американския колеж в София. В родния град Сливен дружество “Майчина длъжност” и читалище “Зора” получават по 1000 долара.

Умира на 19 октомври 1931 г. във Вашингтон и е погребан редом до съпругата си в гробищния парк „Рок Крийк“.Днес името на фамилия Панаретови носи село в близост до Сливен.