Класация

Стефан Панаретов

За да видите изображението в максимален размер кликнете върху снимката.

Стефан Панаретов Хаджиилиев е български дипломат, действителен член на Българска академия на науките, първият български посланик в Съединените щати, един от големите дарители на България.
 
Роден е на 4 октомври 1853 г. в Сливен.
 
Завършва Робърт колеж в Цариград, след което повече от 40 години остава да преподава в него български език.
След потушаването на Априлското въстание, по препоръка на екзарх Антим I, Панаретов пътува до Англия, за да запознае европейската общественост с жестокостите, извършени от турците. Публикува във вестниците "Македония", "Напредък" и "Зорница", излизащи в Цариград и четени от много чужденци. Наред с известни личности като Оскар Уайлд, Виктор Юго, Уилям Гладстон, Дженюариъс Макгахан, Гарибалди и др. Панаретов се застъпва за каузата на българите и изразява възмущението си от начина, по който Османската империя потушава бунта за свобода. През 1878 г. Панаретов се включва активно в движението против решенията на Берлинския договор, с който се нарушават решенията на Санстефанския мирен договор между Русия и Османската империя. Според него Европа има две лица - по време на Априлското въстание тя съчувства на България, а после ѝ удря плесница с решенията на Берлинския договор.
 
След Освобождението Панаретов става дописен, а по-късно и действителен член на Българското книжовно дружество (днес БАН).
 
През 1914 г. е назначен за пръв пълномощен министър на България във Вашингтон. След началото на Първата световна война той отстоява българските национални интереси отвъд океана и допринася много за развитието на двустранните отношения между Балканите и САЩ.
 
От 1925 г. е постоянен хоноруван лектор по славянска филология и литература във Вашингтонския университет.
Автор е на статии и дописки в българския и чуждестранния печат, както и на различни изследвания. Съставя българска граматика. През 1922 г. издава книгата си "Near East Affairs and Conditions", подготвя англо-български речник, върху който работи повече от 40 години.
 
Участва в българската делегация при подписването на Ньойския мирен договор през 1919 г., а през 1921 г. е делегат на събранието на Обществото на народите (днешната ООН).
 
Панаретов оставя цялото си състояние, възлизащо на около 5 000 000 лв., за подпомагане на българското просветно и културно развитие. Дарява на БАН всичките си пари и ценни книжа, вложени в банкови институции в България. Предвижда и средства за стипендии на студенти по българска филология в СУ, за стипендии на ученици от софийски гимназии, за изпращане на бедни ученици на летни ученически колонии, за подпомагане на бедни учители, за комплектуване на книжовния фонд на Народната библиотека в София и др. От завещаните суми са формирани два фонда - единият към БАН, а другият към Народната библиотека.
 
Умира на 19 октомври 1931 г. във Вашингтон.